С голи ръце лисица

„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз.

„Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, а се задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята книга“ – казва Еманюел Пагано. И увлича читателя да сподели пътуването с тези трайно запомнящи се, живи, ярки и вълнуващи образи. Деликатно, нежно и с уважение тя защитава в цялата му сложност достойнството на човека, почувствал се натясно в един стандартизиран свят.

(откъс)

Техниката ми е безпогрешна, уверявам ви. Заставам в мъртвите ъгли. Отначало беше трудно. Дълго търсих да напипам най-доброто място, усъвършенствах. Не стана от първия път, дори не и от втория. Нито от третия, нито от четвъртия път, откакто ми дойде тази мисъл. Само колко провалени опита! Докато един ден му хванах цаката. Озовах се в ъгъла, както първия път, точно защото първия път не беше нарочно. Първия път, когато се набутах в един мъртъв ъгъл, стана без да искам. Онзи закова, беше изплашен. Аз също. Погледнах го в общия страх и той се почувства длъжен да ме вземе. Не разбирах защо спря така внезапно, защо не ме беше видял. Което и му казах, влизайки в колата, какво стана, не ме ли видяхте? Той ми отвърна, че съм бил попаднал в някакъв мъртъв ъгъл. Мъртъв ъгъл в полезрението му. Та внезапната ми поява в дясното огледало за обратно виждане му причинила смъртна уплаха. Смъртна уплаха, не спираше да повтаря той. Моята смърт беше неговата смъртна уплаха.

Оттогава се крия там, стъпил в края на платното на кръстопътища, невидим преди колите с предимство рязко да спрат. Грижливо избирам моите кръстовища. Подбирам тези, на които всички смятат за ненужно да намаляват скоростта. Да знаете, има много повече опасни места, повече, отколкото си мислите. Търся точно опасността по кръстопътищата и като я намеря, се напъхвам в нея. Ставам невидим.

♦  ♦  ♦

Eманюел Пагано (р. 1969, Родез) живее и работи на Ардешкото плато, живописен планински край в региона Рона-Алпи (Южна Франция). Преподавателка по пластични изкуства, специализирала киноестетика, тя дебютира в литературата през 2002 г. с романа „За да бъда у дома“. Привлича вниманието с тихия си глас и оглушителните си мълчания, с деликатното вглеждане в човешката ранимост с книгите си „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (на бълг. Ерго, 2007), за която получава Награда за литература на Европейския съюз (2009). И следващите ѝ заглавия – „Ръце момчешки“, „Отсъствието на водни птици“, „С голи ръце лисица“, – някак трудни за разчупване, са разследвания с автобиографичен привкус на труднопостижимата хармония със себе си и другите, за това колко лесно е да се прекърши едно човешко стебло. Авторката вгражда своите истории в пространството и местата, където хора и природа са в жива връзка. Телата също са пейзажи, застрашени от превземане и погазване територии, разкъсвани от земетръси.