Романтически манифест

В своята философия Айн Ранд възхвалява егоизма – и в своята теория на изкуството е не по-малко радикална. Ранд твърди, че не може да се създава изкуство, без артистът да вплете в своята работа собствените си ценности и лична философия. Вдигайки мъглата на мистицизма и сантименталността, които обвиват изкуството от векове, есетата в „Романтически манифест” обясняват защо от незапомнени времена хората са създавали и са се възхищавали на произведения на изкуството.

С тези есета за природата на изкуството, публикувани през 1969 г. Айн Ранд изпълнява задачата, която сама си е поставила - да разбере кое прави възможен романтизма, най-великото постижение в историята на изкуството, и кое го унищожава. В есетата тя обяснява първичната нужда на човешкия живот от изкуство, обективният източник на дълбоко личния, емоционален отговор на изкуството, който всеки човек дава, и как фундаменталната, често неизказана визия на артиста за човека и света оформя неговите произведения. Ранд хвърля и нова светлина върху природата и философията на тази литературна школа, към която се причислява – школата на романтизма, за разлика от философията на романтизма, от която категорично се разграничава. В други есета от сборника тя обяснява как съвременното изкуство излага на показ обезцененото интелектуално състояние на нашата култура.

Книгата завършва с кратък разказ на тема „Най-простото нещо в света“, който Ранд пише като „проекция на идеалния човек, като цел на самия себе си” – и обяснява, че е създала своята философия като средство за разбиране на тази цел.

♦  ♦  ♦

Айн Ранд, с рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905-1982) е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход. Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича "обективизъм".

Пише множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка.

Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и "рационалния егоизъм" - главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповядва независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.

Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на "самореализиралия се емигрант", "защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на "рационалния егоизъм". Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксистки и маоистки движения на 1960-те в САЩ, Германия и Франция.

През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и изнася лекции, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологически и философски дебати са интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.

Книгите на Ранд са преведени на над 30 езика и са издадени в над 20-милионен тираж.