Религията като престъпление: Българската "Ислямска държава"

Основание да се търси среда за прояви на ислямизъм в България ни дадоха двете дела за „престъпления срещу републиката и мира“, които се водят срещу групи мюсюлмани от 2012 г. Намерихме основание и в твърде шумната понякога медийна пропаганда, позоваваща се на самозвани експерти, стигнала дотам да прогласи, че „българският съд покровителства радикалния ислям“ или че е „била създадена логистична база на „Ислямска държава“ в пазарджишкия квартал Изток“.

Изследването е единственото, което влезе и с количествена, и с качествена методика в гетата на Южна България със специален фокус върху онези, в които живеят подсъдимите за „престъпления срещу мира“. Интервюирахме самите подсъдими и хора от обкръжението им. Подчертавам този факт, защото го смятам за особено важен: никой не интервюира самите „заподозрени“. Така тяхната гледна точка остава непозната за изследователите, което или затруднява изводите (в непреднамерените изследвания), или произвежда служебна паника (в случая на преднамерените).

Най-големият проблем в гетата е липсата на образование. Все повече от младите хора и особено децата са напълно неграмотни и не знаят български. Ходят на училище в гетото, но не научават нищо, дори езика. В „Столипиново”, например, ми казаха, че учителите им разрешават по цял ден да си ровят в телефоните – само да не вдигат шум – и изобщо не преподават. Повечето от по-заможните цигани са дали децата си да учат извън махалите, някои дори са се изселили в други квартали. Изпълняват се и проекти за десегрегация, „изнасяне на обучението извън гетото”, но – очевидно – са недостатъчни.

От групите в пазарджишкия квартал „Изток” най-нисък е образователният статус на деклариралите турска етническа принадлежност, следвани от тези, декларирали ромска етническа принадлежност. Делът на завършилите висше образование „турци” и „роми” в квартала е под 1 %, делът на завършилите средно образование - под 4 %. Хората без никакво образование са 17 % при „ромите” и 19 % при „турците”.

Според „Мониторинг на рисковете от радикализация”, извършен от Центъра за изследване на демокрацията (2017), повечето от децата на „салафитите” посещават кварталното училище, включително – синът на Ахмед Муса. Нещо повече – „салафитската общност” се е самоорганизирала в предоставянето на обучение по български и турски език за деца. Това твърдят здравни медиатори, социални работници и учители, практикуващи в квартал „Изток”.

Директорът на едно от училищата в махалата (именно онова, където учи синът на Ахмед Муса) потвърди, че децата идват в клас, но рано се отказват: момичетата се женят, а момчетата започват работа. Все пак, тази година (2016) ще завършат 11 абитуриенти. Особено се гордеят с един студент, записал етнология в Пловдив. 

И директорът, и учителките се оплакват, че им е трудно. Децата си излизали от час по всяко време – за да ядат, например. Образованието било на най-ниското място в ценностната им система.

Съдържание: 

• Новата „световна заплаха“ 
• Глава I. Хронология на българския „ислямизъм“ 
• Глава II. Просветените водачи
• Глава III. Интернет салафитите
  
• Произвеждане на мъченици 
  
  
• Литература 
• Приложение

♦  ♦  ♦

Евгения Иванова е доктор на науките за културата и доцент в Нов български университет. Изследователските ѝ интереси са областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните ѝ пубикации са монографиите „Българското дисидентство“, „Отхвърлените “приобщени“, „Балканите: съжителство на вековете“ и романа „Фото Стоянович“, получил приза „Роман на годината“ за 2008.