Реката на свещената маймуна

„Реката на свещената маймуна. Автентична хроника на изследването на централноамериканска дива река с правдиво описание на последните оцелели потомци на изчезналите маи от художника изследовател Димитър Кръстев“. 

Река Усумасинта не е дестинация, към която човек потегля просто така. Не и през 60-те години на миналия век, когато в нея бродят огромни алигатори, а джунглата наоколо е диво място, обитавано от ягуари и повече от десет вида отровни змии.  Разположена на границата на Мексико и Гватемала, тя се извива в продължение на 1000 километра, преди да се влее в Мексиканския залив. Опитите за изследването ѝ започват още в края на XIX век, но първият и единствен засега, който успява да преплава Усумасинта по цялото ѝ протежение, е българинът Димитър Кръстев (1920 – 2013). Той прави това през далечната 1968 г.

Роден в Долна баня през 1920 г., Димитър Кръстев е запленен от света на индианците още като дете, когато прочита историческия роман "Последният мохикан" на американския писател Джеймс Фенимор Купър. По време на Втората световна война е мобилизиран в армията, а след нея постъпва със стипендия в Художествената академия в София, където е студент на изтъкнатите български художници Борис Митов, Илия Бешков и Николай Райнов. През 1947 г. Кръстев печели конкурс за най-добра рисунка и с парите от него заминава за Америка. След години работа като илюстратор от 9 до 17, се отдава на приключенията, като с четки, бои, камера и фотоапарат се отправя на повече от десет експедиции в джунглите на Мексико, където рисува серия от портрети на местните лакандони – около 200 на брой индианци, смятани за потомци на древните маи. От 1966 г. е член на нюйоркския The Explorers Club „в компанията“ на легендарни изследователи като Руал Амундсен, Чарлз Линдберг и Едмънд Хилари.

"Реката на свещената маймуна" е първата му книга, издадена през 1970 г. на английски език. Българското издание е реализирано с финансовата подкрепа на програма „Помощ за книгата” на Министерството на културата за 2019 година.

Разказът на Димитър Кръстев за пътуването му из джунглите на Мексико през 60-те години на миналия век дава поглед към потайните места, обичаи и племена, които днес са изчезнали. Устремен да попадне точно там, където може да почувства и преживее от първо лице контакта с природата и индианските общности. Осъзнал, че богатството и културата на този свят са на изчезване, той си е поставил за цел да ги изследва и запази по свой собствен начин, като ги нарисува. Но за да приложи своя талант на художник, трябва първо да оцелее и да стигне да изолираните им колиби, скрити от гъстата дъждовна гора.

– Филип Лхамсурен, пътешественик и писател, един от малкото прекосил сам и без водачи амазонската джунгла

За мен дейността на Димитър Кръстев е пример на благородна дейност, на човешко отношение към индианците и възхищение от техните качества. Когато си мисля за него, се връщам към романтичната история на френския художник Пол Гоген, който захвърля зад гърба си така наречените „достойнства“ на цивилизацията и се заселва завинаги в Полинезия… Но нашият Димитър Кръстев направи значително повече – с много съпричастност се зае да разкрие неизвестни неща от трудните делници на обитателите на Лакандонската джунгла, обитаващи бреговете на обожествяваната от тях река Усумасинта.

– Симеон Идакиев, журналист и пътешественик, водещ на предаването „Атлас“ по БНТ

Определят го като художник пътешественик от онази рядка порода хора, които цял живот обикалят, пътуват, изследват и наблюдават света около себе си, и рисуват… Пресата у нас го нарича „Българския Гоген“.

– Ралица Базайтова, изкуствовед, организатор на изложбите на Кръстев в България

Само неколцина са българите, които през първата половина на ХХ век са бродили из все още недокоснатите от цивилизацията области на Латинска Америка. Един от тях е Димитър Кръстев – художник, каякар и пътешественик. В търсене на екзотични пейзажи, модели и приключения той се спуска по дивите реки на мексиканския щат Чиапас, броди из джунглите и руините на древните маянски градове и преживява вълнуващи срещи с местните хора – метиси и индианци от народа лакандон.

– Димитър Венков, индианист, член на Българското индианско общество „Орловият Кръг“