Разгаданата усмивка

Романтично-лиричен подарък за вашия любим не само за 14 февруари, а и за всеки ден!

Книгата "Разгаданата усмивка", или "Книга на жените", е юбилейно издание по повод 90-годишнината на автора и съдържа произведения, създадени в периода 1961 - 2021.

Поетът е подбрал стихотворения за вечно сложните отношения между партньорите, които се усложняват още повече от бързо разместващите се обществено-политически пластове на епохата в страната и в света. Укорителната ирония нерядко се превръща от само себе си в примирителна и дори опрощаваща, защото макар и да сме паралелни светове един спрямо друг, галактиката ни е обща и сме длъжни да крепим космическата хармония.

ДНЕВНА ЛЮБОВ

Идваше денем при мене жената омъжена.
Идваше весела, не идваше тъжна.
Радваше се, че можела да открадне
от живота любов и то посред пладне.
Но имаше странния навик да пали нощната лампа.
Ставаше светло като на театрална рампа.
Не съм знаел, че действително осветявала драма
с тая лампа жената, и то голяма.
Бяха даже и дневните срещи за нея разкош,
но мечтаеше тя за любовна нощ
и запалената лампа й даваше тая
илюзия, че среднощ е дошла в моята стая.
Може би обществото съвсем не греши,
когато говори за тъмните женски души.
Но ето че понякога се случва, нали,
една нощна лампа да ги осветли...

УБИЙЦАТА

На родственицата далечна баба Дора,
наскоро върнала се стара от затвора,
където казваха, че влязла като млада,
поклонник беше детската ни кавалкада.
Към най-любвеобилната от всички баби
търчеше всеки лакомството й да сграби.
Любовникът й бил пъдар и имал пушка,
с която той успял мъжа й да ошушка
освен по нейно поръчение идейно,
и при участие на място нейно дейно.
Родителите ни разказваха с омраза
това, но то от бабата не ни отказа.
Било какво било, но да не става дума
да се лишим от лукчето и от локума.
И аз в живота патил съм от хора с маски,
но пък от леди Макбет съм получил ласки...

РАЖДАНЕТО НА АФРОДИТА

В село, в кътче ужким скрито,
ала явно дяволита,
гола в дървено корито
къпеше се Афродита.
Не на видеокасета,
не на цветна снимка порно
аз я гледах в пубертета,
а на живо и безспорно.
Права докато се реса,
стичаха се струйки тънки
да ми кажат точно где са
най-божествените гънки.
Както в онова корито
над оскъдната му пяна,
сигурен съм, Афродито,
не си била тъй желана.

Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. На широката читателска публика е познат предимно като сатирик, но литературните критици винаги са допълвали, че той е многопластов поет, при когото лириката е сатирична, а сатирата - лирична. При неговия почерк по-скоро става дума за ирония, отколкото за злъчен сарказъм. Поетът навършва деветдесетгодишна възраст и седемдесетгодишна литературна дейност. Издал е около петдесет книги, разпределени почти в еднакъв брой при социализма и при демокрацията. Едни от тях са били ругани, други награждавани също така почти еднакво и при двете системи.

Както творческата, така и гражданската биография на поета е белязана от многобройните обществено-политически обрати на преживените десетилетия. Роден на 13 февруари 1932 г. в с. Марча, сега квартал на гр. Дряново. Завършва гимназия в родния си град, а в Софийския университет - българска филология. Бил е редактор в различни издания, между които вестниците "Народна култура" и "Стършел", издателство "Народна култура", списание "Съвременник", алманаха "Апропо". През 1969 г. стихосбирката му "Бягащо дърво" е обявена за антинародна, на редактора и на автора са наложени наказания. През 1971 г. Марко Ганчев е изключен от БКП заедно с Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев заради отказа им да подкрепят писателска резолюция срещу Александър Солженицин.

През 1988 г. Марко Ганчев участва в учредения от д-р Желю Желев дискусионен "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството". Три месеца преди 10 ноември 1989 г. започва да чете всяка седмица по радио "Свободна Европа" публицистичните си "Есета на прощаване с тоталитарната система". Веднага след промяната е избран за главен редактор на в. "Литературен фронт", като го преименува на "Литературен форум". В Седмото Велико народно събрание е депутат от демократичните сили. Подписва новата конституция, заради което е изключен тоя път пък от СДС.

От 1993 г. в продължение на пет години е посланик на България в република Беларус. Сега е писател на свободна практика. Поетът е подбрал стихотворения за вечно сложните отношения между партньорите, които се усложняват още повече от бързо разместващите се обществено-политически пластове на епохата в страната и в света. Укорителната ирония нерядко се превръща от само себе си в примирителна и дори опрощаваща, защото макар и да сме паралелни светове един спрямо друг, галактиката ни е обща и сме длъжни да крепим космическата хармония.