Ръцете, с които оцеляваме

С новата си книга Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. „Ръцете, с които оцеляваме“. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите – точно както пише Боряна. Сигурна съм, че тази стихосбирка ще се превърне в явление за съвременната българска поезия. Щастие е да видиш такъв полет!

Ива Спиридонова, редактор

Книгата ми остърга някаква много оголена още рана и откакто я прочетох, не съм могла да мисля за друго... идеята за поезията като буря в орехова черупка, като бяла врана (гарван), като нещо, което продължава да живее и вълнува, дори след като вече не е живо онова (чувство), което го е породило...

Капка Кънева, художник