Прозрения за българите. Историография

Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените „удобни чекмеджета“, първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това!

Време е да го възвърнем в българската култура такъв какъвто е, а не такъв какъвто го искат силните на деня, за да им се обслужват плановете за глобализация. Родолюбието и глобализацията - материална и духовна могат да съжителстват само чрез авторитети като Раковски. Изключено е бъдещата глобализация да има успех, ако не се подготвя колективното съзнание на народите, а това става чрез трудовете на Раковски, като публикуваните тука.

Съдържание:

Няколко речи О Асено Първому. Великому царю българскому и сину му Асеню Второму, 1860
Глас едного българина, Белград, 1860
Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград, Белград 1860

Други исторически трудове. 1860 - 1961 г.

• Народна песен (от 60 години). Индже войвода и кърджалиите;
• Забележки (към народна българска песен от 460 г.);
• Отговор на богославская гръцка брошура, 1860;
• Разговор о българскому свещеному въпросу;
• Начало движения католицизма в Българии;
• Драгоценни паметници за българская нова история;
• "Житие и страдания грешнаго Софрония".

Трудове от 1863 - 1867 г.

• Писма о днешной Гърции и славянам в турска Европа;
• Обзор на възток;
• Черна гора;
• Български вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, от Г. С. Раковского, 1864;
• Лекции;
• Кърджалиите;
• Българска старина, 1865;
• Българските хайдути, 1867.

Из творческата лаборатория на историка. Отделни бележки. Прошения и писма

• Из българското възраждане;
• Глас народен или летопис български. Бележник;
• За Западна Европа;
• Петербургский кабинет и България;
• Бележки;
• Увод за да почна;
• Дунавский лебед. Любословни български народен лист за наука и забава. В Одессе. Число 1, година 1. Обявление;
• Прошение до Одеската цензура. 25 юни 1859.

Из кореспонденцията на Раковски

• До Петър Ранов, януари 1857;
• До Димитър Т. Душанов, 28 януари 1857;
• До Иван Мавриди, 19 февруари 1857;
• До Александър Живков, 28 февруари 1857;
• До Никола Тъпчилещов, 20 май 1857;
• До Кръстю Тарпански, 3 май 1858;
• До Спиридон Н. Палаузов, 5 май 1858;
• До Драган Цанков, 15 май 1858;
• До Киро Х. Петров, 15 май 1858;
• До Спиридон Н. Палаузов, 20 май 1858;
• До Николай М. Тошков, 1 май 1860;
• До Йосиф Дайнелов, 1 февруари 1861.

Планове, обръщения и позиви за въстания и други документи, свързани с борбата за свобода

• План за освобождение на България, лятото на 1858;
• План за освобождението на България, 1861;
• Статут за привременно българско началство в Белград, 15 юни 1862;
• Позив към българите за въстание, 1 август 1862;
• Бележки за четата на Хаджи Ставри, август 1862;
• Позив към българите от края на 1862;
• Закон за българските чети, 1 януари 1867.

Бележки
Някои изяснения по съдържанието на том трети
Историографското наследство на Георги Стойков Раковски
Бележки към текста
Именен показалец