Пропуканата България. Записки по суматохата

Много добре премислената и внимателна конструкция на книгата „Пропуканата България“ я превръща в монументален хипертекст, призван да сподели, развълнува и обясни. Поради изключително богатия си език книгата на Тони Николов би могла да се промисли и като особен вид публицистичен роман, изграден по всички закони на високото литературно творчество.

Тази книга може би няма да успее да промени България, макар че в хоризонта на очакванията към нея, предвид високата й стойност, спокойно би могла да съществува и такава опция. Но тя със сигурност ще промени нас, нейните читатели. 
Деян Енев

Наскоро на протестите сред връщането на Пеевски видях една жена да носи карта, на която беше написала „Пропуканата България” (дължа й това заглавие). Идеята й явно беше да изобрази „българската несвобода”: с пунктири бе защриховала Северозападна България („червените бастиони”), феодите (или „пашалъците”) в Лудогорието и Кърджалийско, противопоставяйки ги на (все още) свободните София, Пловдив, Варна, Бургас и т.н. Образ, който ми се струва далеч по-интересен от чутото на вота на недоверие за регионална политика на кабинета „Орешарски”.

Дни наред се сещам за тази карта и все си мисля за нашето „политическо картографиране”: преходът започна с „картата с лагерите и черепите”, която дойде да коригира „картата на НРБ”; по същия начин, както 9 септември 1944 г. запрати в небитието картата на „целокупна България” (на три морета – както все още повтарят ВМРО и „Атака”), която пък е пряко продължение на бленуваната карта на Санстефанска България. Замислете се, колко пъти междувременно е била прекроявана българската карта в географски и политически план (със или без Южна Добруджа; със или без Западните покрайнини; със или без границата между Източна Румелия и Княжество България). Все карти, които българските политици са вадели из ръкава си със сръчността на фокусници, докато проектът значително се е смалил. За да стигне до днешните си размери и до днешния тектоничен разлом на недоверието (на едни български граждани срещу други) в рамките на географската карта на България.

Не е ли това „пропуканата България”?

Може би тук се крие обяснението за разлома в настоящето, за това, че продължаваме да живеем не в „нормална”, а в „ситуативна демокрация” (както някои наричат посткомунистическите общества)? 
Тони Николов (портал "Култура" 17.10.2013) 

♦  ♦  ♦

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор е на Портал „Култура“, където всеки четвъртък като колумнист публикува някои от текстовете, които за първи път събира в тази книга. Завършил е НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) в Лувен. От 2005-а до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI) – България. Преводач на книги на Ж.-П. Сартър, Ж.-Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж. Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн и др. Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция.