Приказки от оная гора

"Живееше в Оная гора едно Мече, което си имаше Плюшено мече за гушкане.
Мечето беше още малко, затова се плашеше от сенките в Оная гора. А сенките много обичат да шушнат сенчесто в завесите нощем!
Мечето беше още малко и затова плачеше, когато му беше тъжно и самотно. Сълзите много обичат да се търкалят, когато мама я няма.
Мечето беше още малко и затова много искаше приказки за „Лека нощ!”. А приказките много искат да ги разказва баба.
Мечето беше още малко и затова много обичаше своето Плюшено мече.
А Плюшеното мече не можеше да разказва приказки. Не можеше да бърше сълзи.
И не можеше да спре сенчестия шепот в завесите нощем. Плюшеното мече можеше само да мълчи. С Онова мълчание, което означава „Тук съм!”. От Онова мълчание сенките стихват, сълзите пресъхват, а приказките оживяват насън...
Когато Мечето порасна, подари Плюшеното си мече на своето малко мече.
Сега вече то си има плюшено мече за гушкане.
А порасналият мечок още си има Онова мълчание, което означава „Тук съм!”.
Понеже в Оная гора мечетата се разбират без думи.
Щом потегляш натам, сигурно Онова мълчание те е повикало."
Из "Приказки от оная гора"