През векове и думи. Статии и студии

В новия си литературно-исторически изследователски труд „През векове и думи“ проф. Кирил Топалов представя предимно непубликувани досега в отделна книга свои статии и студии за някои от по-значимите явления и процеси в развитието на българската литература и култура от епохата на Възраждането и отчасти на следосвобожденския период.

Част от изследванията са посветени на творчеството на отделни български възрожденски писатели, други – на по-общи и специфични за литературното развитие феномени в плана на тяхната не само естетическа значимост, но и типологическа съпоставимост. В някои статии и студии се разглеждат проблеми, свързани с ролята на Света гора в про- и антивизантийския сюжет в българската възрожденска култура, с огромното дело на Ив. Д. Шишманов – апостола на българската наука (със специално внимание към големия балканистичен принос на студията му за „Песента за мъртвия брат“ като обща тема на българските и гръцките университетски научни проучвания през ХІХ в.).

Изследват се специфичната функция на манастирската мемоаристика в рефлексите на „паралелната“ литература, мястото и ролята на Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане между „византийската“ мечта и новото време, изграждането на култа към Кирил и Методий и Климент Охридски през Българското възраждане, смислите на парадокса Стефан Веркович, мисията на Братя Миладинови като пазители на българската духовност, трагичният „охридски“ блян на певеца на Майка България Райко Жинзифов от Велес, триумфът, мисията и драмата на лавровенчания „атински“ поет и охридски мъченик-апостол на българското съзнание и просвета в Македония Григор Пърличев, спецификата на някои от най-важните аспекти на изграждането на българската културна идентичност през вековете, включително и на „оруелското“ функциониране на „българските/булгарските образи в рускоезичната средновековна среда“ според Камен Михайлов.

Предлага се нов прочит на феномена Константинос Кавафис – бродник или изповедник на своето и нашето време, обстойно се оценява приносът на акад. Петър Динеков за развитието на старобългаристиката, фолклора и науката за Българското възраждане.

Освен с научноизследователските си качества книгата несъмнено ще представлява интерес и в университетския образователен процес на специалностите по българистика и балканистика.