Преди и отново

‌Най-новият роман на бестселъровата авторка Барбара Делински проследява историята на Макензи, чийто живот се преобръща сред трагична катастрофа. 

Макензи Купър е на волана, когато отмества погледа си от пътя само за секунда. Последвалият сблъсък преобръща живота ѝ. Тя губи съпруга си и приятелите си, губи всичко. 

Отритната от семейството и приятелите си, тя решава да започне начисто, в нов град, с ново име и нова професия. Сега Макензи живее в малко градче в щата Върмонт под името Маги Рийд заедно с кучето си и две котки. Благодарна е за новите приятелства, които е създала, и изпитва удовлетворение от работата си като гримьорка в луксозен спа комплекс. Там тя помага на клиентките си да прикрият следите от своята умора, заболявания или наранявания. Да заличава белези е умение, което е овладяла до съвършенство. 

Чрез работата си Макензи учи жените, които я посещават, да се грижат за кожата си и да се чувстват по-уверени в себе си, а тийнейджърите – да не се притесняват от подигравките на връстниците си. Но един ден мракът от миналото отново се надига и заплашва да разруши спокойното ѝ съществуване. 

Привидно спокойните ѝ дни обаче скоро свършват. Синът на нейна приятелка е обвинен от федералните в хакерство, медиите окупират градчето и кошмарните спомени се завръщат. В най-неподходящия момент се появява и бившият ѝ съпруг. И събужда призраците от миналото.

„Преди и отново“ е една история за втория шанс, за приятелството, за приемането и за силата да простиш – най-вече на себе си. 

♦  ♦  ♦

Барбара Делински е родена и израснала в предградие на Бостън. През 1967 се дипломира като бакалавър по психология в университета "Тъфтс", а през 1969 г. защитава докторска степен по социология в Бостънския колеж. Преди да се отдаде на писателската си кариера Барбара работи като изследовател в "Масачузетската общност за предотвратяване на насилието спрямо деца" и като фотограф и репортер за "Белмън Херълд". Била е член на борда на директорите на Центъра за борба с рака към Масачузетската болница, все още е член на президентския съвет на Националната коалиция за борба с рака. Живее в Ню Ингланд заедно със съпруга си, който е адвокат, и тримата им сина. Творчеството ѝ обхваща над 60 книги. След първите си стъпки в романтичния жанр тя бързо се ориентира към по-сериозната женска проза. Романите ѝ са преведени на 25 езика и се продават в милиони екземпляри по цял свят.

Откъс

Никога не се бях радвала да видя Майкъл Шанахън. Била съм нервна. Притеснена, определено. Напоследък и примирена. Когато го видях сега обаче, изпитах неподправено облекчение – поне докато вратата не се затвори, и след като пое кутията от мен, той не ме поведе навътре към спа центъра.

Майкъл бе назначен за мой надзорник, когато се обърнах към съда в Масачузетс да ми бъде позволено да се преместя във Върмонт. Срещахме се всеки месец в офиса му в Уайт Ривър Джанкшън, но през тези последни няколко месеца от пробацията ми той бе започнал твърде често да се появява неочаквано в Девън.

Внезапните проверки бяха част от условията на пробацията ми. Но знаех, че появата на Майкъл е по-скоро лична, отколкото служебна. Той ме харесваше. Беше ми го казал – казвал ми бе, че се надява да продължим да се виждаме и след края на изпитателния срок. Думите му бяха съвсем невинни. Но не и одеколонът, който бе започнал да използва напоследък, или топлотата в погледа му.

Би трябвало да съм поласкана. Майкъл очевидно харесваше новото ми аз, правеше ми комплименти за прическата, за пуловера или ботушите ми.

И той самият не бе за изхвърляне. Няколкото пъти, когато бяхме ходили заедно на обяд, забелязах как другите жени го заглеждат, докато минава. След като играл футбол в колежа, го взели в професионалната лига, но прекарал близо две години на скамейката на „Индианаполис“, преди да приеме, че футболът не е неговото бъдеще. Последвал примера на свой състудент и станал надзорник към съда, при което се оказало, че работата му харесва. Беше съвестен служител и пунктуално честен. Спортното яке и панталони не бяха скъпи, но отлично подчертаваха фигурата му. Беше с широки рамене и тесен ханш. Определено беше висок и тъмнокос.

Може и да ме привличаха високи тъмнокоси мъже, но не си падах по Майкъл. Беше твърде висок, а тъмната му коса – твърде къса. Не си падах по войнишката подстрижка, нито по зализаните перчеми като неговия. Между нас нямаше никаква химия. Категорично.