Повече от това

‌„Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́рен. Острата миризма на болна човешка плът се врязваше направо в мозъка ми. Бавно и методично отнемаше способността ми за трезва преценка. Умората също не беше за подценяване. Непрестанното обикаляне между пациентите ме бе изцедило. Смяна на системи и подлоги, инжекции, даване на лекарства, компреси, мерене на температура… Списъкът беше дълъг и се повтаряше през някакъв интервал от време. Маларията бе поразила сериозна част от населението на Кумого. Аз и още двама мои състуденти се бяхме озовали в дълбините на Африка, с доброто намерение да се включим към малобройния лекарски екип и да помогнем на нуждаещите се.“

Из „Повече от това“, Иви Атанасова