Последното изкушение

Издателство "Ентусиаст" представя, в поредицата "Enthusiast Vintage", един от най-оспорваните романи на световноизвестния гръцки писател Никос Казандзакис.

– За манастира ли? – изкрещя тя с неочаквана ярост. – Защо? Какво ще търсиш там? Не ти ли е жал за младостта ти?
Младият човек мълчеше; старицата поклати проскубаната си глава; изсъска като змия.
– За да намериш Бога ли? – попита тя саркастично.
Чу се, почти безплътен, гласът на младежа:
– Да...
Старицата тури един ритник на кучето, което се мотаеше в слабите й като клечка крака, пристъпи към младежа.
– Ех, нещастнико – извика тя, – ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците – като не стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог; на него да се кланяш; а другият е за скопците и дембелите!

„Последното изкушение“ е творба, която е предизвикала и предизвиква до днес бурни спорове и реакции. В нея Никос Казандзакис е пресъздал един от най-трагичните и символични образи в историята на човечеството: образа на Исус Христос, чиято саможертва той тълкува по начин, коренно различен от Църквата. Обвинен в богохулство Казандзакис е отлъчен от Гръцката православна църква, а книгите му са анатемосани. Прокуден от родината си, той я напуска през 1947 г. и не се завръща в нея до смъртта си. Забранявани в Гърция, неговите книги излизат най-напред в чужди страни, но въпреки това гръцкият народ го обича, а когато писателят умира през 1957 г. във Фрайбург, той вече е известен по цял свят.

Образът на Христос е централен в романа „Последното изкушение“. Но това не е евангелският Христос, а обикновен, дълбоко страдащ и неуверен в силите си човек. Исус е стъпил здраво на земята, разпнат между страсти, съмнения и противоречия. Назарянинът Исус е занаятчия, който денем прави римски дървени кръстове за наказание на провинилите се, а нощем го мъчат божествени видения и мрачни демони. Юда го приканва да се пребори сам с душевните си мъки или да тръгне да търси Бог. Блажено и сладко е изкушението, надвиснало над мъченика Исус в последния миг на живота му: той се вижда като обикновен човек, обкръжен с уюта на семейството и близките, спокоен и заслонен от бурите на живота, от драматичните и гибелни борби. Ала това изкушение не надвива героя на Казандзакис и той с облекчение отърсва душата си от него: не, не е отстъпил, не е изменил на своята мисия, не е слязъл от Кръста.  

В романа „Последното изкушение“ критиците виждат Новото евангелие. И по-страшното - апокрифната човешка изповед на Божия син. „Последното изкушение“ привидно следва познатия ни от Новия завет път на Христос и ни поднася известни събития и случки около тази легендарна фигура. С това обаче близостта между романа и Библията се изчерпва, защото трагедията на героя е разкрита в произведението на Казандзакис по съвършено нов начин. На обвиненията Казандзакис отговаря така:

 

„Тази книга е изповед на борещия се човек“. Независимо от отдалечеността на времето, в което е съсредоточено действието на този роман, читателят днес несъмнено ще открие в него черти от нашето съвремие…“

„От миналото вземам само формата. Но обичам единствено съвременния живот. Аз съм критянин, който тачи преданията, за да ги надживее“

Романът е екранизиран през 1988 г. под името „Последното изкушение на Христос“. Режисьор е Мартин Скорсезе, главната роля играе Уилям Дефо, а в ролята на Юда е Харви Кайтел. Идеята за екранизация на книгата се заражда още през 1972 г., когато актрисата Барбара Хърши подарява на Скорсезе романа на Казандзакис. Едва ли тогава или по време на снимките в Тунис режисьорът си е давал сметка за острата реакция, която ще предизвика филмът. Масовите религиозни протести са от двете страни на океана, а Скорсезе е обвинен в „натуралистично светотатство“. Въпреки че още с излизането си филмът „Последното изкушение на Христос“ получава редица номинации за Оскар, за Златен Глобус и Грами, и до днес той все още е забранен за показване в много страни.