Портрет на Иван Вазов (1850 - 1921)

„...син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.“

Неслучайно наричаме Вазов „Патриарх на българската литература“. Той е писал във всички литературни жанрове. Темите на творбите му се простират от борбите за освобождение от турска власт до справедливия му гняв към нравите на управниците в освободена България. Вазов бил движен от моралният дълг, че литературата е мисия. Творбите му вдъхват патриотизъм и днес от най-ранна детска възраст. Те са своеобразна памет на народа за събития, на които той е бил свидетел, и за видни личности, чийто съвременник е бил.

Иван Вазов е роден в Сопот, в полите на Балкана. През 1870 г. баща му го изпратил в Румъния да учи търговия от чичо си, но той не стигнал до него. Попаднал на българските революционни емигранти и останал при тях. След освобождението до 1885 г. живял в Пловдив. Там написал стихотворенията от „Епопея на забравените“, повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“, разказа „Иде ли?“, както и много други. Заминал за Одеса и там написал помана „Под игото“ за Априлското въстание. Две години бил министър на просветата. Починал от разрив на сърцето през 1921 г. в София.

Портретите на велики личности от Възраждането и Следосвобожденска България са съвместен проект на издателство „Златното пате“ и издателство „Архипелаг“.

Характеристики:

• материал - картон;
• покритие - антирефлексен ламинат;
• размери - 28 x 34 cm.