Портал към безкрая

М. Р. Кери определено обича апокалиптичните сюжети, но ако в Трилогията за Коли („Книгата на Коли“, „Изпитанията на Коли“ и „Гибелта на Коли“) и двата тома от серията „Гладните“ („Момиченцето с всички дарби“ и „Момченцето на моста“) опустошените светове бяха и декори на действието (в първия случай Голяма война, във втория – зомби пандемия), тук настъпващата Глобална криза (екологична, енергийна, катаклизми и пр.) беше просто въведение към мащабна и интересна фантастика.

Накратко, не издавам много (има си го в анотацията), главната героиня – физик, чиито търсения бяха в областта на тъмната енергия, случайно откри начин да прескача от една реалност в друга, реши да си бие камшика от вече доволно опосканата „нейна“ Земя и така попада в полезрението на Пандоминиона – търговско-военна организация, поддържаща контрола върху милиони светове. Оказа се обаче, че не само "органичните същности" са развили могъща цивилизация, базирана на т.нар. "стъпкова технология", а Кери доволно поразсъждава върху все по-актуалната тема за изкуствения интелект и възможностите за неговото "одухотворяване" и самоосъзнаване. Краят на романа загатна, че ще има поне още една част.

Оформлението на томчето, винаги отбелязвам тоя факт, е разкошно; в редакционното каре съзрях името на добър мой познайник, Явор Цанев, което беше допълнителен плюс.