Понякога ангели

В "Понякога ангели", Емил Тонев разказва за своя живот и за живота на своите приятели по начин, в който има и от "По пътя" на Джак Керуак, и от "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси. Но и по нещо от руснаците, Юрий Казаков и Юрий Трифонов. А отделни страници направо се доближават до ненадминатия "Москва - Петушки" на Венедикт Ерофеев - когато водките вървят една след друга, а очите се изцъклят, защото са видели любовта. Или смъртта...
В своята книга, писателят умело преплита настояще и минало, като изгражда колоритни образи и картини. По увлекателен начин, Тонев демонстрира как злободневните теми стават част от историята, а историята от своя страна дава отпечатък върху сегашния момент.

Това е роман - холограма. По него могат да се възстановят последните тридесет български години. Това е роман - литийно шествие. С иконата на младостта. Всеки писател иска да напише своя голям роман. Някои успяват, други - не. Емил Тонев стисна зъби, мълча десет години и успя. "Понякога ангели" е големият роман на Емил Тонев.
Деян Енев