Пълно описание на продукта
♦ ♦ ♦
Пиер Бурдийо (1930–2002) е може би най-известният френски социолог на ХХ век. Научното му дело и обществената му ангажираност заслужено му определят мястото на един от най-значимите участници във френския интелектуален живот, оказал изключително влияние върху хуманитарните и социалните науки и особено върху френската и световната социология. Творчеството на Бурдийо наложи в модерната социология няколко магистрални понятия: поле като фундаментално пространство на социално съперничество, хабитус като принцип на действие на социалните дейци и символно насилие като изначален механизъм за налагане на отношенията на доминиране.
Пиер Бурдийо е роден на 1 август 1930 г. в Югозападна Франция. Бурдийо е блестящ ученик в училище, макар че по същото време е и звезда на отбора по ръгби. По-късно се премества в Париж, където учи в Екол нормал сюпериор (École Normale Supérieure), а негов учител е Жак Дерида. По това време Бурдийо се интересува от Мерло-Понти, Хусерл и Хайдегер, привличат го и съчиненията на младия Маркс. Неговата дипломна теза от 1953 г. е върху философията на Лайбниц. След успешното дипломиране по философия Бурдийо работи известно време като учител до повикването му в армията. Служи две години в Алжир, където френските войски се сражават с алжирските бунтовници.
В периода 1959 – 1960 г. Бурдийо чете лекции в университета в град Алжир и същевременно изследва традиционното стопанство и етническата култура на берберите. Завръщайки се от Алжир, Бурдийо споделя: „като философ си казвах, че ми отне твърде дълго време да призная пред себе си, че вече съм антрополог“. От 1981 г. заема престижното място на професор по социология в Колеж дьо Франс. След 1980 г. Пиер Бурдийо става един от най-често цитираните френски социални учени. От средата на 90-те години на XX век той все повече се дистанцира от академичната среда и се отдава на публична обществена дейност. Подкрепя работнически стачки, говори пред форуми на домакини, гостува в телевизионни програми, а през 1996 г. основава публичната компания „Liber“.
През 1998 г. Бурдийо публикува в „Le Monde“ статия, в която сравнява „строгия дискурс“ на неолиберализма с психиатричния дискурс като убежище. Една от последните му монографични публикации е върху мъжкото господство, но едновременно с това пише за неолибералното говорене, за изкуството на Едуар Мане и на Бетовен.
Всички характеристики
| Категории | Книги и учебници Книги История, културология и публицистика |
|---|---|
| Автор | Пиер Бурдийо |
| Издателство | Изток-Запад |
| Година | 2012 |
| Издание | Твърда корица |
| Брой страници | 588 |
| Вид продукт | Сборници, Статии и студии |
| Жанрове | Социология |
| Националност | Френска |
|---|---|
| Преводач | Недка Капралова |
| Размер на продукта | 17.6 x 24.6 x 3.4 cm |
| Баркод | 9786191520985 |
| ISBN | 9786191520985 |
| Размер на опаковката | 17.6 x 24.6 x 3.4 cm |
| Тегло | 1.1 kg |
Издaтeлcтвo „Изтoĸ-Зaпaд” e ocнoвaнo пpeз eceнтa нa 2002 г. Дo тoзи мoмeнт в ĸaтaлoгa мy имa нaд 1000 peaлизиpaни зaглaвия, гpyпиpaни тeмaтичнo в гoлeмитe пopeдици „Изтoĸ“, „Зaпaд“ и „Бългapия“. „Изтoĸ-Зaпaд“ paбoти нaй-вeчe в oблacтитe нa филocoфиятa, ĸyлтypoлoгиятa, aнтpoпoлoгиятa, иcтopиятa, иĸoнoмиĸaтa, пpaĸтичecĸaтa и тeopeтичecĸaтa пcиxoлoгия, изoбщo нa пoзнaниeтo зa чoвeĸa и oбщecтвoтo. Hapeд c тoвa нeмaлъĸ дял oт ĸнижнaтa мy пpoдyĸция ce пaдa нa бeлeтpиcтиĸaтa, пyблициcтиĸaтa, здpaвeтo и бизнec-yмeниятa. C лoгoтo нa издaтeлcтвoтo ce нaлoжиxa бeлeтpиcтични и дoĸyмeнтaлни пopeдици ĸaтo „Bъpxoвe“, „Маgіса“, „Teзaypyc“, „Зaбpaвeнитe бългapи“, „Cпaceнaтa иcтopия“, ĸaĸтo и лyĸcoзнитe джoбни бижyтa oт ĸoлeĸциятa „Гoлeмитe мaлĸи ĸниги“.
