Пълно описание на продукта
Ненчо Илиев е един от известните писатели и журналисти в междувоенния период в България. През Първата световна война е военен кореспондент към българската армия, с която обикаля българските позиции от Ниш до Кавала. Вследствие на своите впечатления и общуване с войниците той издава през 1918 година книгата, която държите сега.
„По стъпките на безсмъртните“ е сборник с разкази, чрез които Ненчо Илиев ни прави съпричастни с героизма на българския войн в неговата борба за защита на отечеството. Основни действащи лица в тези разкази не са познатите ни генерали и старши офицери. Обикновеният войник, събирателен образ на незнайния герой от войната, е този, който срещаме във всеки разказ. Той стои на пост в окопа, под градушката от вражески снаряди. Той крачи ден и нощ от позиция на позиция с тежка раница на гръб и дни наред се храни само с един комат хляб в джоба. Той се хвърля безстрашно в атака „на нож“ срещу вражеските окопи, за да помогне на брата роб.
Авторът е пресъздал и много истории от ежедневието на войника, в които изпъкват чисто човешките взаимоотношения, хуманното отношение към врага и дори забавното и комичното, което присъства на фронта въпреки ужасите на войната.
Всички характеристики
Категории | Книги и учебници Книги История, културология и публицистика |
---|---|
Автор | Ненчо Илиев |
Издателство | Еделвайс |
Година | 2020 |
Издание | Мека корица |
Брой страници | 142 |
Вид продукт | Разкази, Сборници |
Жанрове | Военни, Исторически, Патриотични |
Език | Български |
---|---|
Националност | Българска |
Размер на продукта | 21.5 x 14.5 x 1.5 cm |
Баркод | 9786197186307 |
ISBN | 9786197186307 |
Размер на опаковката | 21.5 x 14.5 x 1.5 cm |
Тегло | 0.19 kg |
Издателство „Еделвайс“ се стреми да запълни празнината, която е останала в българската литература след 1944 г. Осъвременява и публикува забравени или забранени от комунистическата диктатура български книги. Превежда чуждестранни автори, които не намират място другаде в нашата страна и представят различна гледна точка, често чрез собствените им дневници, мемоари и спомени, като най-достоверен източник.