Петя Дубарова. Избрано за деца

‌От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото – до екологичния вик за съдбините на планетата – това е амплитудата, която очертават нейната словесна “музика на водата”.

Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете? И все пак, тя самата на 6.09.1979 г. е записала в дневника си, публикуван след самоубийството й: 

... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност – стихийни, неосмислени, неосъзнати, непредопределени за никого и нищо конкретно, които все пак владееха моето малко, но безбройцветно сърце...

Ерго – детето-чудо само е усещало онова, което критиците ще напишат за него – то е завършена почти, зряла поетеса!