Отмъщението на прошката

Четири истории, обединени от централната тема за прошката

Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита. Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата.

Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие? Тъмна, уязвяващя, пречистваща - прошката е същина и на другите брилянтни три разказа.

„Исках да покажа прошката в цялата ѝ сложност.“ Как човек да продължи отвъд нея. Как понякога е замесен личният егоизъм. Прощаваш, за да постигнеш мир със себе си - не толкова с другите. Не е лесно и на този, на когото са простили - принизен за втори път от някой по-състрадателен...

„Моизет наричаше обич това дълго съжителство със сестра ѝ, физическото им съседство, животинската им близост; наричаше обич непрекъснатото позоваване на нея; наричаше обич удобството си пред едно същество, което никога не я опровергаваше; наричаше обич своята завист, алчност, злопаметство, желания за отмъщение, пристъпи на агресия; наричаше обич упоритата си омраза към кака си.“

♦  ♦  ♦

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане.

Първата му пиеса „Нощта на семейство Валон“ (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, Ален Делон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани „Одет Тулмонд“ и „Оскар и розовата дама“. От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи - „Сектата на егоистите“ и „Евангелие според Пилат“ са приети горещо от критиката.

За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. „Elle“. В България са поставяни и се играят пиесите „Посетителят“, „Енигматични вариации“, „Развратникът“, „Хотел между тоя и оня свят“, „Г-н Ибрахим и цветята на корана“, „Оскар и розовата дама“, „Дребни брачни престъпления“ и др.