Пълно описание на продукта
Писмата на кап. Калайджиев ни отвеждат на поход по фронтовете на Първата световна война, където българските войници и офицери се сражавали за родината. Писани в землянки и окопи, тези писма обрисуват автентичните впечатления на един пряк участник във военните действия, доста различни от сухите военни комюникета и натруфени кореспонденции.
Това, което обаче прави силно впечатление, е сърдечната, неформална връзка между командващи и подчинени. Във всеки ред от тези писма личи благата, сърдечна и искрена обич на офицера към неговите войници от ротата, за които „ротният“ е другарят, ръководителят и бойният пример.
Калайджиев не се отделя от тях, той живее с тях навсякъде – и в борбата срещу сърбите при Велес през 1915 г., и срещу англичани и французи на Клепа, Беласица и Серското поле, и в кървавите борби в равна Добруджа. Заедно с тях е той и през суровата зима при бреговете на Серет. А откъснат от ротата, поради раняване или болест, неговото желание е да се върне по-скоро при своите добри момчета, които не могат да му се нахвалят, че напоследък много добре се били „устроили“ в завоя на Черна и се чувствали доволни.
Всички характеристики
| Категории | Книги и учебници Книги История, културология и публицистика |
|---|---|
| Автор | Иван Калайджиев |
| Издателство | Еделвайс |
| Година | 2021 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 154 |
| Вид продукт | Мемоари и дневници, Писма |
| Жанрове | Българска история, Военни |
| Език | Български |
| Националност | Българска |
|---|---|
| Размер на продукта | 13 x 20 x 2 cm |
| Баркод | 9786197186437 |
| ISBN | 9786197186437 |
| Промоции | Коледа |
| Интерес | История |
| Размер на опаковката | 13 x 20 x 2 cm |
| Тегло | 0.2 kg |
Издателство „Еделвайс“ се стреми да запълни празнината, която е останала в българската литература след 1944 г. Осъвременява и публикува забравени или забранени от комунистическата диктатура български книги. Превежда чуждестранни автори, които не намират място другаде в нашата страна и представят различна гледна точка, често чрез собствените им дневници, мемоари и спомени, като най-достоверен източник.
