От дума на дума... Занимателна лексикология

Един от дяловете на езикознанието е науката за думите, назована лексикология, букв. словознание. Предмет на нейното внимание е как възниква и се развива словният състав, какви формални и семантични промени изпитват домашните и заетите думи, каква взаимовръзка съществува между отделните словни единици. Лексикологични проблеми се разискват и изясняват в общи ръководства и в конкретни научни разработки, а техните резултати намират обобщение и практическо приложение в съставянето на речници, тоест в лексикографията. Настоящият лексикон има претенция да бъде нагледно практическо допълнение към теоретичните постановки на лексикологията и донякъде коректив на данните в лексикографските помагала, където най-вече етимологичната справка рядко е изчерпателна и невинаги достоверна.

В него под формата на 357 речникови статии и с апарата на лексикологичните категории пред читателя се коментират конкретни въпроси, свързани с произхода и историята на част от думите в българския език. Обяснителните бележки черпят информация от постиженията главно на три други лингвистични области: етимологията, семантиката и словообразуването. Новото в концепцията за този лексикон е да онагледи деривационната взаимовръзка между коментираните в него думи. Словните гнезда дават възможност да се разкрие генетичната общност на привидно несъпоставими думи или на явно родствени, но семантично несъвместими словесни структури, напр. багета – бацили, батальон – абажур – дебат, биберон – бира, гладиатор – гладиола, автентичен – ефенди, губерния – кибернетика, изолирам – инсулин, консервирам – консерватория, олигарх – олигофрен, оскъден – скудоумен, суфле – суфльор, скандирам – асансьор – десант.

♦  ♦  ♦

Борис Парашкевов, роден през 1938 г. в Русе, завършил специалността Немска филология в СУ, където до пенсионирането си е бил професор по история и историческа граматика на немския език. Бил е гостуващ професор в университета Делауер (САЩ) и лектор по български език в Хелзинкския университет (1974–1978). Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ (1981–1982) и носител на Хумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994). Разнообразните му научни занимания, намерили израз в около 200 публикации и в многобройни участия в научни форуми у нас и чужбина, са съсредоточени в областта на диахронната и синхронната германистика и българистика, в частност етимологията, словообразуването, езиковите контакти, съпоставителното езикознание, проблемите на теорията и практиката на превода. Награден с почeтния знак на СУ „Св. Климент Охридски“ със синя лента (2013).