Окати думи

Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 г. в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования – инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща – давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач.

През 1954 г. Юнна Мориц завършва училище и постъпва във филологическия факултет на Киевския университет (задочно). През същата година за първи път са публикувани нейни стихове. Още тогава на студентска вечеринка тя заявява: „Револю­цията пукна и трупът ѝ смърди.“ (спомен на Евг. Евтушенко). През 1955 г. постъпва в Московския литературен институт „Горки“.

Лятото и есента на 1956 г. прекарва в Арктика – плава на ледоразбивач, живее в полярни селища, в т. ч. на нос Желание в най-северната част на архипелага Нова Земя. Както пише самата тя „хората на Арктика, полярници, летци, моряци, начинът им на живот и труд (вкл. и научен), законите на арктическата общност повлияха толкова силно на 19-годишната ми личност, че много бързо ме изключиха от Литературния институт заради „нарастването на нездравите настроения в творчеството“.“ Това става през 1957 г. През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Разговор за щастието“.

След четири години (1961) е публикувана първата ѝ книга в Москва – „Нос Желание“ – с активната подкрепа на известния и влиятелен поет Николай Тихонов, докато авторката за пореден път е обявена за не-съветски поет „чийто талант е особено вреден, защото силно и ярко въздейства на читателя в западен дух“. Това, разбира се, е идеологическо клише. Всъщност проблемът е, че стиховете ѝ тогава (както и винаги след това) са израз на автентичния битиен опит на един независим дух, а не следват „общоприети“ идеологически и естетически парадигми, наложени от вън и от „горе“. Единственото „горе“ за поетката (самата тя се нарича поетка, а не поетеса) е Бог, „всевишният художник“, „небесният хлебар“.

След публикацията на стихотворението „В памет на Тициан Табидзе“ (1963) Юнна Мориц попада в „черните“ списъци на „културната“ бюрокрация, но не само не унива, а изпитва духовен подем и създава редица забележителни творби. Третата ѝ книга „Лоза“ се появява през 1970 г. Следват стихосбирките „С груб конец“ (1974), „При светлината на живота“ (1977), „Трето око“ (1980), Избрано (1982), „Син огън“ (1985), „На този бряг висок“ (1987), „В леговището на гласа“ (1990).

Позициите ѝ очевидно са близки до официалните в Русия, но Юнна Мориц твърдо отстоява своята автономност и никога не се присъединява към някаква политическа формация.

През десетилетията стиховете ѝ са високо ценени от многобройните ѝ читатели, сред които и такива значими творци и интелектуалци като Анна Ахматова, Дмитрий Лихачов, Михаил Гаспаров, Булат Окуджава, Йосиф Бродски и много други. Днес тя е удостоена и с много хули от псевдолибералните колегиални среди, както в съветско време – с доноси, пак от свои колеги.

За свои спътници, съвременници, учители тя смята Омир и Данте, Пушкин и цар Соломон (предполагаемия автор на „Песен на песните“), Андрей Платонов и Томас Ман, античните гръцки и римски поети, Гьоте и Уан Уей, Волтер и св. Августин, Блок, Пастернак, Ахматова, Цветаева, Манделщам, Заболоцки.

Освен поезия Юнна Мориц твори и своеобразна, умна и ост­роумна, невротично-маниерна и претенциозна проза. Включеният в този том прекрасен, чист и трогателен разказ съществено се различава по дух и стил от повечето ѝ други прози.

Многобройните ѝ много талантливи рисунки – цветни и черно-бели – имат сходни с прозата ѝ характеристики. Но някои от рисунките ѝ с туш притежават истинско изящество, а тези с угарки и пепел от цигари – потресаващ драматизъм.

По стихове на Юнна Мориц са създадени доста песни – най-популярни, включително и у нас, бяха тези на Татяна и Сергей Никитини.

Макар донякъде противоречиво и не съвсем равно по качес­тво, творчеството на Юнна Мориц съдържа толкова много несъмнени шедьоври и ни разкрива толкова дълбоки и високи духовни пространства, че можем само да сме благодарни на този най-голям поет на нашето време за благородните грижа и подкрепа, които оказва на нашите душа, ум и дух.

Носител е на наградата на името на акад. А. Сахаров „за гражданско писателско мъжество“, наградата на името на Антон Делвиг, наградите „Триумф“ (Русия) и „Златна роза“ (Италия).

Стиховете ѝ са преведени на десетки езици по целия свят.