Очерк върху мистическото богословие на източната църква

„Мистическото богословие“ като духовен опит и израз на догматическа позиция. Авторът си поставя за цел да проучи някои аспекти на духовния живот на Източната църква във връзка с темите, които са основа на православното догматическо предание.

„В известен смисъл всяко богословие е мистическо, доколкото явява тайната Божия, основните дадености на Откровението. От друга страна, често пъти мистиката бива противопоставяна на богословието като област, недостъпна за познанието, като необяснима тайна и скрита същност, която по-скоро може да бъде преживяна, отколкото позната, като нещо, което се поддава по-скоро на един особен опит, който надминава нашите способности за разбиране, отколкото на каквото и да било сетивно или умствено възприятие…“

„…Източното предание никога не е разграничавало рязко мистиката и богословието, личния опит на божествените тайни и догмата, потвърден от Църквата…“

„…Вместо да се противопоставят, богословието и мистиката се подкрепят и взаимно се допълват. Едното е невъзможно без другото: ако мистичният опит е лично разработване и оползотворяване съдържанието на общата вяра, то богословието е начин на изразяване, за обща полза, на онова, което може да бъде преживяно от всеки. Без истината, съхранявана от цялата Църква, личният опит е лишен от всякаква достоверност и обективност; той се превръща в смесица от истина и лъжа, от реалност и илюзия, един „мистицизъм“ в отрицателния смисъл на думата. От друга страна, учението на Църквата не може да има никакво влияние върху човешката душа, ако не изразява по някакъв начин вътрешния опит за истината, който е даден в различна степен на всеки вярващ. И така, няма християнска мистика без богословие, но по-същественото е, че няма богословие без мистика…“