Някъде другаде

„Съжалявах за ябълките. Гордеех се с техния вкус. Стоях на дървото, докато кръвното ми се нормализира, и дишах като жена, която е напът да изпрати любовта си по дяволите. 
Примирена и поруменяла от боя с ябълки, слязох, подсмръкнах силно и се сблъсках с надписа на огледалото в банята. „Змия“, констатираше червилото с цвят карамел. Е, изненадите не спираха.”

„Някъде другаде“ е вторият самостоятелен роман на Христина Панджаридис след „Ничия“ („Жанет 45“). Пише стихове и разкази. Името ѝ е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. 

Ето какво казва редактора на книгата Митко Новков: 

„Някъде другаде“... Къде? Романът на Христина Панджаридис няма да ви даде отговор на въпроса, но пък ще ви накара да си го зададете. Поне според мен това е целта на добрата литература: да ни накара да се запитаме за неща, за които обикновено не се запитваме. Тук питането е за майчинството, но не само; питането е изобщо за отношенията между хората: какви могат да бъдат те и какви всъщност са. Оказва се, че почти никога не са съвършени, но то сякаш е нормално – там, където има емоции, съвършенството е илюзия. За илюзиите на емоциите без илюзия, но с емоция – това е романът на Христина Панджаридис „Някъде другаде“. И ако го прочетете, със сигурност ще разберете, че „другаде“ е всякога тук, просто трябва да имаме сетива да го видим. Както и себе си в него да видим...”