Нови прозрения в астрологията

Книгата е преработено издание на една от най-награждаваните астрологически творби от последните години. В нея двама от най-изтъкнатите астролози и психолози представят някои от проницателните си наблюдения. Те обсъждат голямо разнообразие от интересни теми по особено иновативен и динамичен начин, включително:

• Динамиките на синастрията
• Изследване на взаимоотношенията
• Осъзнаване, подсъзнание и сянката в картата
• Юпитер и Сатурн: цикли и символизъм
• Методи за синтез на хороскопи
• Ключови въпроси в съвременната астрология
• Митът за индивидуалното пътуване

Книгата съдържа някои от най-оригиналните и важни астрологически идеи, публикувани през последните двадесет и пет години. Преведена е на 10 езика.

"Никога не преставам да се удивлявам на дълбочината и значимостта, които Грийн и Аройо дават на избраната от тях тема. Книгите им са едни от малкото, които препрочитам отново и отново и винаги откривам нова гледна точка или прозрение."

строграм

"Грийн и Аройо винаги са блестящи, когато става въпрос за обясняване на трудни понятия по начин, който дори начинаещите могат да разберат - това е запазената марка на техния стил.'

Западна астрология

♦  ♦  ♦

Лиз Грийн и Стивън Аройо са двама от най-уважаваните и най-четените автори на сериозната астрология днес. Общите им разработки са отпечатани в тиражи, надхвърлящи милион екземпляра. Всеки от тях е водил дълга преподавателска практика и е натрупал опит в консултирането и терапевтичното използване на астрологията.

И двамата автори притежават специалната способност да изразяват с голяма яснота онези редки прозрения, които идват само с дългогодишен опит и внимателно наблюдение на хората.

3. Митът за индивидуалното пътуване
Лиз Грийн

Погледнах думата „мит“ в речника и той ми каза, че митът е неверен разказ. Тогава потърсих гръцкия корен на думата, която е mythos, и се оказва, че коренът има две значения. Едното е просто „разказ“ – не неверен, забележете – просто разказ. Другото значение е „схема“ или „план“ и точно около това второ значение искам да изградя нашия разговор. Трябва да разглеждаме мита като план или схема, точно както възприемаме астрологическата карта.

По някакъв начин митичните образи и митичните истории обрисуват динамичен план на развитие. Те са карта на нещо. Представляват скелета, в образна форма, на основни компоненти от поведението и опита. Доколкото са дадени по рождение, те са и нашата съдба – на тази точка се спрях вчера. Бих искала да поговоря за работата с рождения хороскоп, като я разширя с мита.

Сериозно съм убедена, че ако сте астролози, не можете да изолирате астрологическия символизъм от по-широките сфери на мита и вълшебната приказка. Астрологията не е чист, изолиран предмет. За да се опитаме да разберем даден астрологически символ, може да навлезем в него по митичен път, както и да го интерпретираме аналитично. Бих предпочела да подходя към него чрез разширяване, което означава да внеса в астрологическия сигнификатор още някои подходящи образи.

Това позволява да изплува известно чувство за общ смисъл, не по интелектуален начин, а така, сякаш нещо казва: „Аха!“ и се получава усещане за разбиране и живост. Ще започна с два много известни мита. Иска ми се най-напред да спомена, че има няколко автори, писали по темата за мита, които ще е много ценно да прочетете. Един от тях е Джоузеф Кембъл, който разбирам, че напоследък е станал суперзвезда тук, понеже знанията му за мита изведнъж станаха много популярни.

Друг човек, до когото си струва да се допитате по темата, е Ро-бърт Грейвз, макар и четивото му да не е толкова вълнуващо като на Кембъл. Разбира се, всички би трябвало да се опитате да гледате „Сблъсъкът на титаните“. И има две томчета от човек на име Робърт Джонсън. Нарекъл е едното „Той“, а другото, предсказуемо – „Тя“. Искам да започна с темите на тези две книги – с мита за Парсифал и мита за Психея. Ще ги засегна много накратко, а после ще навляза в някои от митичните истории и фигури, които, мисля, се формират около всеки зодиакален знак.

Ще се движа по зодиака и ще говоря за различни митове, а после ще внеса малко материал от случаи на различни хора, с които съм работила, като илюстрация как тези митични теми се появяват едновременно в техните хороскопи и в сънищата им. Парсифал и Психея ми изглеждат двете фигури, обобщаващи един много първичен модел на развитие на мъжкото и женското. Можете да го приемете или като обозначаващо мъжете и жените, или като развитието на мъжкото и женското и у мъжете, и у жените. Техните пътеки са много различни.

В известен смисъл може да потърсите Слънцето в хороскопа и да го свържете с митичния герой или героиня. Психея до известна степен е Слънцето в хороскопа на жена, а Парсифал донякъде е Слънцето при мъж. Психея е жена със свръхестествена красота. Докато расте, всички естествено забелязват красотата й и започват да я обожават като най-съвършеното същество, родило се на света, по-красиво и от самата богиня Афродита. Разбира се, Афродита много се дразни и ревнува, защото една смъртна бива смятана за равна на олимпийско божество.

И така, богинята решава да си отмъсти на смъртната си съперничка и нарежда нещата по такъв начин, че Психея да бъде предложена за булка на едно чудовище. Богинята убеждава сина си Ерос да се погрижи за подробностите, като например да намери подходящия звяр. Психея е прикована към една скала. Ще срещнем отново този образ в мита за Персей – за жената, прикована към скала и предложена на чудовище. Всъщност този мотив се среща извънредно често в митовете и вълшебните приказки. Може би е начин да се каже, че пътят на жената нерядко започва, като я връзват, оковават и принасят в жертва на нещо, което не е неин избор, нито е нейна грешка.

Психея е прикована към скалата си и всички чакат ужасното чудовище да дойде от дълбините и да я вземе. Но богът Ерос случайно се убожда с една от собствените си стрели, докато гласи нещата, така че, когато вижда Психея, веднага се влюбва. Не казва на майка си, а отнася Психея във вълшебния си дворец като своя невеста. Известно време те са невероятно щастливи. Но Ерос е поставил едно условие на съпругата си – не й е позволено да вижда лицето му или да знае кой е всъщност. Тя все още мисли, че това е чудовището, което я е отнесло, макар че двамата се отдават на чувствени наслади и той се отнася към нея с голяма почит и любов.

Изискването му за слепота и подчинение действа известно време. Но Психея има две сестри, които ще разпознаете като аналогична порода на грозните сестри в „Пепеляшка“. Те се появяват и в „Красавицата и звярът“. Това са ревнивите сестри, сенчестите сестри. Чули са, че Психея не е била унищожена от ужасно чудовище, а живее във вълшебен дворец в голямо блаженство. Те са много огорчени и ужасно завиждат.

Идват при нея и започват да я настройват, казвайки: „Защо съпругът ти никога не ти позволява да видиш лицето му? У него трябва да има нещо действително ужасно. Защо не пренебрегнеш заповедта му и не хвърлиш един поглед? Ще откриеш, че наистина е ужасен звяр със змийска опашка, люспи и т.н.“ Сестрите дават на Психея нож и маслена лампа и й казват да се промъкне до съпруга си, докато спи, да освети лицето му и после да го убие.

Понеже е в мрака и много уязвима и несъзнаваща, Психея им вярва. Така тя става през нощта, запалва лампата и се приближава към спящото тяло на непознатия за нея съпруг, и го разглежда. За свой ужас, удивление и учудване вижда, че той изобщо не е звяр, а е божествено красив. Объркана, Психея се убожда на една стрела от колчана на Ерос и веднага се влюбва в него. Но капва капка горещо масло на рамото му. Болката от изгарянето го събужда и двамата се изправят един срещу друг – тя с нейното учудване, че е открила истинската природа на своя съпруг, той в ужас от осъзнаването, че тайната му е разкрита. Ето защо Ерос я изоставя – той не може да понася да го гледат.

Това е само началото на историята. Няма да го наруша, като ви дам аналитични интерпретации. Мисля, че то говори само за себе си. Ерос се връща при майка си. Започва да се цупи и се крие в двореца на Афродита, защото е наранен и обиден. През това време Психея решава, че понеже го обича, ще тръгне да го търси. Така започва нейният път.

За разлика от повечето герои в митовете Психея не е от мускулестата, смела порода на Херакъл, Персей или Тезей. Тя е жена, и то отчаяна. Първо мисли да се самоунищожи, като се хвърли в реката. Избухва в плач, мята се и ридае. Но се придържа към решението да намери съпруга си въпреки сцените. Афродита, свекървата, все още мрази своята тленна съперница и започва да й създава препятствия. Така Психея трябва да претърпи поредица от мъки, както всяка героична фигура – мъж или жена. На всяка стъпка от пътя богинята се опитва да й попречи.

Но има нещо много двойствено в постъпките на Афродита. Докато тя поставя неизпълними задачи, собствените й творения – мравки, речни тръстики, природни създания – предлагат решението. Сякаш част от нея иска да унищожи Психея, а друга част иска Психея да успее. Тя би могла съвсем лесно да я убие, но не го прави. А Психея, въпреки че много добре знае кой я преследва, все пак се моли на Афродита за напътствия...