Новата българка

Събирайки в една малка книжка статиите, които съм печатала от десет години насам в различни вестници и списания, смятам, че изпълнявам само един дълг към нашата жена, посочвайки и един път, изминат в борба за Новото, което отдавна предчувствах и набелязвах, без да се боя от съпротивата и реакцията, които неизбежно щяха да се явят от страна на средите, които представляваха отиващото си минало.

Не смятам, че този път е завършен. Може би сега, тъкмо сега борбата е по-ожесточена и по-непосилна, защото преди врагът бе застанал на ясни позиции, открито отричащ основните линии на Новото. Днес врагът се приспособява. Той не признава капитулацията си. Сложил като маска идеите на Новото време, той няма вече сили нито да ги отрече, нито да ги признае, нито да ги проведе. Ала се бори с всички средства на мимикрията, да не изтърве от ръцете си инициативата и ръководството над българската женска общественост. Днес идеологичният двубой минава в сянката на съзаклятието, на интригата, на измамата. Последните остатъци на плутократична, де-мократично-либерална Европа не се стесняват да прибягват до най-долните оръжия, за да запазят властта в ръцете си до края на великата борба. Може би с последната и безумна надежда: да дочакат завръщането на старото и отреченото.

Ала това няма да стане. Времето, когато българската жена се тласкаше към едно съзнателно отклонение от задачите, които ѝ повеляваше нейната природа и нейната национална принадлежност, отмина. Днес, в новия свят, който идва, жената ще заеме истинското си, високо място, като действително равна на мъжа. И заедно с него ще твори съдбините на Родината си и света, било гласувайки в общонародните избори, било давайки на децата си първото възпитание, първите насоки в живота, които винаги са най-ценните и най-плодотворните, било като другарка, съветница и вдъхновителка на мъжа, било като творчески елемент в областта на духовния живот на народа си. 
Фани Попова-Мутафова

♦  ♦  ♦

Със своите 35 книги, публикувани до 1944 г. Фани Попова-Мутафова е най-широко печатаната писателка в България преди комунистическата диктатура. Най-голяма популярност й носи четирилогията „Асеновци“, включваща книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Хиляди българи са отгледани и възпитани в патриотизъм към историческото минало именно чрез тези нейните книги. За нея поета Кирил Христов казва: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”

Заедно със съпруга си и малък брой видни интелектуалци, става член на основаната през 1938 година историко-научна организация „Ордата”. Дружеството имало за цел да обяснява истината за нашата древна история и произход. Заради членството си там и изявените националистически възгледи, след 9 септември 1944 г., Фани Попова-Мутафова е осъдена на 7 години затвор за „великобългарски шовинизъм” от народния съд. Книгите ѝ влизат в списъка на така наречената „вредна“ литература, която бива изземвана от библиотеки и книжарници и забранявана за разпространение.

Въпреки всички опити на комунистическата цензура да заличат спомена за това светило в българската литература и нейното творчество, тя не остава напълно забравена и след промените от 1989 г. малко по малко нейните творби отново достигат до българския читател.