Никой не се спасява сам

Носител на литературнта награда „Флаяно”.

С „Никой не се спасява сам” Маргарет Мацантини доказва за пореден път таланта си да плете разтърсващи истории. 

Лятна вечер в Рим, един мъж и една жена на маса в ресторант на открито. Наскоро разведени, объркани, наранени, разочаровани, с две малки деца, заченати с любов, превърнали се в пленници на нелюбов. Неканени нахлуват спомени за началото, заредено с копнежи за хармония и вечност, за по-късните уж дребни пререкания и упреци, попарили надеждите и обичта, за горчивите изневери, за неизлечими травми от детството, оставили траен отпечатък върху поведението и взаимоотношенията им. Банален сценарий, повтарящ се и едновременно много различен.

Мацантини е от онези писатели тънки душеведци, които съумяват да откроят нюансите, придаващи на една емоционална драма индивидуален характер и неповторимост. Защото съпружеският живот е изпитание, което всяка двойка по свой начин посреща, преодолява или се пречупва под тежестта му. Това е история дълбоко лична, на Делия и Гаетано, две изгубени души в един неуютен свят. А възраждането от пепелта и спасението – те са в нечий пристан и в нечия магия за любов. 

Преводът е дело на Вера Петрова.