Ние бранихме тебе, София

Това е книгата изповед на прославения генерал-майор Стоян Стоянов (1913 – 1997) – безстрашен български летец, командир на ескадрила от елитния 3/6 орляк – най-боеспособната част от Въздушните войски на Царство България. В годините на Втората световна война, на плещите на Стоянов и неговите бойни другари пада най-тежкият товар – битка на живот и смърт със стотиците англо-американски бомбардировачи и изтребители, нанасящи ударите си над България.

След като войната е вече минало, настава време за равносметка. Спомените на ген. Стоянов, който е и най-резултатният български пилот-изтребител на всички времена с 15 признати въздушни победи, раждат мемоарна книга с човешкото заглавие ,,Ние бранихме тебе, София“. Тя успява да излезе едва през 1972 г., с 15-годишно закъснение и големи съкращения, но бързо печели любовта на читателите. Книгата има няколко издания, а това, което държите в ръцете си, е петото поред (допълнено и преработено).

Защо написах тази книга

В дейността ми като военен до завършване на войната през 1945 година не съм имал наклонност към писането. След прибирането на полка в летище Карлово, където вече бях командир на полк, не съм имал канцелария, бюро, маса и щаб. До това време носех само една автоматична писалка, която ми служеше главно да подписвам, както се казва „на барабан“, билетите на войниците за отпуск и много рядко за парафиране на служебни писма и документи. За тази „писмена работа“ ме търсеха и намираха на открито поле – на плаца при самолетите и летците…

По някакъв вътрешен подтик през време на бойните действия си водех дневник за интересните случки и преживявания в ескадрилата и после в орляка. Това го правех повече от скука и за попълване на часовете от всекидневието. Пишех, макар че сам не вярвах, че ще преживея събитията. Тогава защо пишех?! „Нека да останат за поколенията“ – си мислех понякога… Войната беше завършила. Бяхме вече в базата си. Командирът на въздушната ескадра летецът полковник Борис Гергов при едно посещение на частта ни, придружен от помощник-командира на армията генерал Фердинанд Козовски, при разговор между другите въпроси ми загатнаха да се заема да опиша бойната дейност на орляка – това било мое задължение.

Може да не се издадат спомените ти в отделна книга, казваше полковник Гергов, но ти ги напиши и ги остави настрана! Ще им дойде времето! Тогава се размислих и стигнах до убеждението, че началниците имат право. Започнах да събирам материалите, които имах на разположение, а това бяха бойният дневник на орляка (полка), бойните донесения на летците, моят личен дневник и официалните бюлетини на командването на Въздушни войски, които се издаваха след всяко нападение над София. Въпросът беше как да започна да пиша! Да разказвам ли за себе си, като в центъра на действията да бъда аз или пък да описвам бойните действия като повест за „един поручик“?

След доста размисляне реших да напиша спомените си, като се придържам стриктно към фактите, дадени в бойния дневник, в бойните донесения на летците; да разкажа за дейността на летците като непосредствен очевидец и участник; да опиша това, което съм наблюдавал и лично преживял; да разкажа просто и достъпно за обикновените хора без много военна терминология и тактика на въздушните боеве; да опиша преживяванията на летците, които се сражаваха и загиваха в небето над София, с ясното съзнание, че защитават българската столица и невинните и беззащитни граждани, жени и деца.

Някои мои колеги ме упрекват, че не съм писал за другите ескадрили и орляци, които също вземаха участие при защитата на родното небе. Моите възможности и целта ми не бяха да описвам действията на цялата наша изтребителна авиация, както и на противовъздушната отбрана, предупредителната служба, противовъздушната тежка и зенитна артилерия. И първата причина за това бе, че нямах данни за тяхната дейност, защото пишех спомени, а не история. Настоящите спомени описах със съзнанието, че това ще бъде моята последна „бойна задача“. Затова се стараех да разкажа истината, съществуваща в документите, останали от дните на войната. Нека това да бъде неръкотворен паметник за загиналите в защита на столицата и на родината!

АВТОРЪТ