Немска лексика в българския език. Морфосемантичен, словообразувателен и етимологичен обзор

Настоящият лексикон представя компактно значителна част от засвидетелстваните в различни подсистеми на българския език а) преки или косвени заемки и части от заемки, характеризиращи се с немско (респ. германско) потекло, или б) водещи началото си от други езици, но изпитали по време на своята миграция установими формални и/или семантични промени в немския език.

Рестриктивното означение „значителна част“ се налага поне от обстоятелството, че в академичния речник на чуждите думи в българския език (РЧД 1982) ремарката нем. фигурира при над 4760 от лематизираните думи, а вече се отбеляза съзнателното елиминиране на немалко количество от интернационалната лексика, възпроизвеждаща гръцко-латински прототипи доста по-адекватно в сравнение с техните френски или английски рефлекси. В крайна сметка броят на словните единици, подложени на семантично, словообразувателно и етимологично разискване в „Немска лексика в българския език“, възлиза на около 1300.