Недосегаемият

„Недосегаемият“ (1997 г.) е поредният литературен връх, който утвърждава Банвил като най-големия жив писател на Ирландия.

Историята е едновременно трилър и хаплива социална комедия, която повдига сериозни морални въпроси. Разказът се води от името на вече остарелия Виктор Маскел – бивш служител на британското разузнаване и дългогодишен художествен експерт в английския двор, но вече разкрит като съветски шпионин. Опозорен е до степен, в която животът му губи всякакъв смисъл. Но кой го e издал?

Маскел обръща поглед назад, за да проследи житейския си път от вербуването му за съветски шпионин като студент в Кеймбридж до най-високите етажи на властта и довереник на краля, и пред читателя се разкрива многопластова личност: ирландец и англичанин; съпруг и баща, любител на мъжката любов; предател и предаден. Вместо да дава интервюта и да отговаря на провокативни журналистически въпроси, вече разкритият агент сяда сам да напише истинската история на своя таен живот.

„Недосегаемият“ поставя Банвил в редиците на най-големите съвременни писатели, а литературното му перо се доближава до това на сънародниците му Джойс и Бекет.

Преводът е дело на Иглика Василева.

♦  ♦  ♦

Джон Банвил е роден в Ирландия през 1945 година. Смята се за един от вероятните носители на Нобелова награда за литература. Първия си роман публикува през 1970 г. Следват нови заглавия и много награди, сред които „Джеймс Тейт Блак Мемориал“ през 1976 г. и наградата на „Гардиан“ за художествена проза през 1981 г. за романа му „Кеплер“. Номиниран е за „Букър“ през 1989 г. за романа „Думата на обвиняемия“, а през 2005 г. печели наградата с четиринайстия си роман „Морето“. През 2011 г. е удостоен с приза „Франц Кафка“, а през 2013 г. отличията му са две – на ирландския ПЕН клуб и Австрийската държавна награда за европейска литература. През 2014 г. получава Наградата на принца на Астурия за литература.