Наследникът от Калкута

Колекция "Върхове" на "Изток-Запад" се обогатява с ново издание на класическия приключенски роман на Робърт Щилмарк "Наследникът от Калкута" в превод на Николай П. Тодоров.

Историята се ражда през 1950 - 1951 г. по време на дългите вечери в трудовия лагер в Сибир, където авторът изтърпява част от 10-годишната си присъда за „клеветнически изказвания за съветската власт". След реабилатацията си през 1955 г. Щилмарк издирва ръкописа на романа и го предлага на детското издателство „Детгиз”, което го публикува през 1958 г.

Приключенската история пренасая читателите в края на XVIII в., повеждайки ги на пътешествие от Англия през Индийския океан до Северна Америка и Африка. Романът има огромен успех и през 1959 г. е пуснато второ издание. Множество са изданията му и извън границите на Съветския съюз, включително и в България, където до 1984 г. романът излиза 4 пъти.

Илюстрациите са дело на художествения оформител на поредицата Петър Станимиров.

♦  ♦  ♦

Роберт Александрович Щилмарк (1909-1985) е руски писател, който е най-известен със своя приключенски роман "Наследникът от Калкута", написан по време на заточението му в комунистически концлагер за строителство на задполярната железопътна линия Салехард - Игарка - Норилск.

Роберт Щилмарк е роден на 3 април 1909 г. в Москва, в семейство със шведско-немски корени. През 1929 г. завършва висше образование и започва работа като референт и завеждащ отдела за скандинавските страни и редактор на отдела по печат във Всесъюзното дружество за културни връзки с чужбина. Младият Щилмарк има добра памет и дълбоко въображение на учен и писател.

Пише стихове, рисува, свири на пиано. Владее отлично немски, датски, норвежки, шведски и холандски. Впоследствие става журналист в "Известия" и ТАСС, работи като редактор в списанията "Чужда литература" и "Млада гвардия". В литературата дебютира в края на 20-те години на ХХ век, издавайки стихосбирката "Кинжал", а през 1932 г. публикува сборник с очерци "Пресъхването на морето".

От 1937 г. е научен сътрудник и преподавател в катедрата по чужди езици на Военната академия - Москва. През 1941 г. заминава като доброволец на фронта и воюва на Ленинградския фронт като помощник командир на разузнавателна рота. Ранен е тежко и през 1942 г. е изпратен в Ташкент, където става преподавател по топография в Ташкентското пехотно училище. Работата му е оценена и след като през 1943 г. завършва Военно-топографското училище в Ленинград, започва работа в Генералния щаб като преподавател по военна топография.

Военната му кариера приключва неочаквано. На 5 април 1945 г. е арестуван и за "клеветнически изказвания за съветската действителност" е осъден на 10 години лишаване от свобода. След пет години прекарани в съветските затвори, Щилмарк е изпратен в Сибир. Първоначално в Игарка, а впоследствие на строеж № 503 "Мъртвия път", където участва в строителството на задполярната железопътна линия Салехард - Игарка - Норилск.

През 1953 г. след смъртта на Й. В. Сталин, строеж №503 е закрит и Роберт Щилмарк е преместен първо в Енисейск, а след това в Маклаково и Ново Маклаково. През 1955 г. Щилмарк е реабилитиран напълно и заедно със семейството си се завръща в Москва. След освобождаването си Роберт Щилмарк продължава да пише, става член на Съюза на писателите на СССР (1965 г.), пътешества из страната и изучава руската църковната история и архитектура.

Умира на 30 септември 1985 г.