Насън и наяве (Ерго)

Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други – обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството...

В тази книга надграждам и доразвивам някои теми, идеи и послания, заложени в предходни мои книги, но различното и главното тук е хибридността – и като жанр (форма), и като съдържание – хибридност на състояния, образи, ситуации, времена и светове, хибридност между недоизказаното и категоричното, между „нормалността“ и „лудостта“, обичайното и необикновеното, между поезията и прозата (буквално и символично), детайла и обобщението, скритото (тайното) и явното (ясното), загадката и откровението, светлината и сянката, между „тук“ и „отвъд“, живот и смърт, между живота „насън“ и живота „наяве“.

В новия си сборник с прозаични (но не само) миниатюри Роман Кисьов е постигнал изчистения минимализъм на мъдреца, без обаче да се отказва от дарбата си на поет и художник, който с няколко щриха може да сътворява не само картини, но и цели светове. Това е поредната книга на Роман, в която той споделя натрупаните прозрения, духовен опит и мъдрост и отива далеч отвъд изкусното, красиво и прелъстително боравене с думите. Текстовете чудесно се допълват от рисунките на автора, който е и изявен художник. „Насън и наяве“ е зряла и силна творба, ново стъпало в израстването на писател, който вече отдавна си е спечелил заслужено място сред водещите съвременни български творци, чиито произведения са популярни не само у нас, но и извън границите на страната ни.
Петър Чухов

За мен фокусът в „Насън и наяве“ е тъкмо съюзът „и“. Той е широката ничия земя между старозаветното и новозаветното, между приказното и съвременното, между митическото и достоверното. И, разбира се, тук Бог всъщност е творчеството, радостта и тегобата на артистичната мисия, нейната самота и доблест. И понеже сънищата размиват реалността, бих отбелязал още една юнгианска емблема – Сянката. У Роман тя е от думи. Или кървѝ. Изобщо, тук винаги имаме някакво напрежение между противоположности, което стихотворението в проза не снема, камо ли да избира едната страна. Дори авторът да е посочил или подсказал какво лично той избира, напрежението е загадка, която расте.
Марин Бодаков