Наемателят (Е-книга)

„Наемателят“ (издание на „Изида“, превод Таня Попова) е романът на Филип Груич, който е включен в краткия списък за наградата на NIN и в краткия списък за Европейската награда за литература. Роденият през 1995 г. в Нови Сад писател е дипломиран драматург, който живее и работи в Белград.

Неназованият разказвач в романа на Филип Груич е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се появява „от нищото“ в един град, където търси място за себе си. Градът, в който пристигна, е студеният фон на новодошлия, който се лута из улиците му, търпеливо безразличен към съществуването му. Дори читателят не знае нищо за него: откъде е дошъл и какво иска. Последното е нещо, което и той самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира.

Историята на романа се развива във време доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че става въпрос за Сърбия, а по-нататъшните подробности (минаващият трамвай, голямата река) водят до заключението, че в случая градът е Белград. За читателят обаче това не е от съществено значение, така че е свободен да пренебрегне тези знания. Вместо това, преминаването през първите няколко десетки страници може да го затрудни, да почувства определена неяснота: разказвачът описва усещането си за странност и „новост“ на всичко, което го заобикаля, после първия си апартамент под наем, спартанско, необзаведено убежище от външния свят. След това има неизбежни случайни срещи в квартала, несигурни начала на възможни приятелства, емоционални връзки... И накрая, работа (не много точно дефинирана): трябва да живееш от нещо, дори в роман, в който очевидно „нищо не се случва“. Повествованието добива истински размах едва когато бившата приятелка на негов колега от работа се втурва почти стремглаво в живота на разказвача, и с която той скоро ще заживее в нейния апартамент, все още еднакво инертен по отношение на собственото си самоопределяне и себереализация. Но „външният свят“ изисква и очаква от него все повече.

„Наемателят“ е книга, която вероятно може да напишете, когато сте на около двадесет и пет години и сте толкова непознат за света, колкото и той за вас. Разказвачът на Груич е донякъде слаб човек, който позволява на събитията да го отведат, където пожелаят и посвещава най-големите си усилия, за да избегне по някакъв начин случването на каквито и да било събития: много добре е да живееш в комфортния безвремеви балон на вечното настояще, да се милваш на дивана с хубаво момиче (при това „на негов гръб“), да гледаш телевизия и изобщо да оставиш света да си върви. Светът обаче винаги има някакви други идеи. И обикновено намира начин да ги наложи.

Всъщност „Наемателят“ е лирична, минималистична история за израстването и съзряването в свят, който предлага безброй възможности, само че всички те някак си се свеждат до едно и също нещо, а то не изглежда твърде привлекателно за израстващия субект. В своята отвлеченост и лека ониричност романът донякъде наподобява книга на Харуки Мураками, не случайно това е едно от малкото четива, споменати от разказвача.

• Ще издържи ли докрай любовна одисея на разказвача?
• Ако не, какво ще последва?
• Дали ще си намери постоянна работа?
• Ще затвори ли кръга като се върне към квартирата, от която е започнал съществуването си в новия град, а следователно и процеса на израстване? А после накъде?

Потенциалният читател ще разбере част от това, ако прочете романа, нещо ще остане неизвестно или недефинирано, защото така трябва да бъде в момента, в който Груич „напуска“ своя герой.

Този роман е за всеки, който очаква да стане на двайсет, който в момента живее двайсетте си години или който ги е напуснал, за всички (в буквален и преносен смисъл) квартиранти и наематели, за всеки, който търси различна, остроумно-забавна история за нечий живот.

„Наемателят“ е забавно четиво, което завладява със своята простота. – Филип Груич