Надгробен камък за Ромен Гари

„Истината ли? Коя истина? Истината е, че може би не съществувам. Онова, което съществува, онова, което, ако съм голям късметлия, един ден може би ще започне да съществува, са моите книги, няколко романа, едно творчество, ако смея да използвам тази дума. Всичко останало е литература. “

Р. Гари

„О, имената, нали знаете… Всичките са псевдоними.“

Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно прилагаше в действителността своята писателска свобода. Неуловим и неуловен, предан, но и бунтар по отношение на грандиозните амбиции на майка си за него, той настървено гори в живота си на син, любовник, съпруг и творец, сам се възражда от пепелта и измисля себе си като друга личност. От излизането на сцената на писателя Ромен Гари до апотеоза на Емил Ажар, в една среща отблизо (с автора и неговите творби) и в един разговор на „ти“ с него, почти изпепеляващ със своята болезнена прозорливост, Нанси Хюстън разбулва и многоликия творец, и човека.

Този портрет е модел в своя жанр, това е една непрестанна совалка между „личната легенда“ на автора и онова, което прозира в книгите му, без той да подозира. Книгата на Нанси Хюстън разбулва огромен брой неща, а в същото време е просмукана от чистото щастие да изразиш своята почит и уважение. Изненадваща среща между двама писатели.

Ти направи всичко, за да оплетеш дирите, да ни хвърлиш прах в очите, да ни въвлечеш в една вихрушка от самоличности, която прави на пух и прах всякакви ориентири и в крайна сметка ни кара да си задаваме същия въпрос, който си задаваше и ти във всяка секунда от всеки твой ден: съществува ли наистина Ромен Гари? Неразбирането, в което ни хвърляш, постепенно се превръща във философия.

О, Ромен… При гледката на твоето творчество – изобилно, преливащо, монументално – и на живота ти, на всичките ти многобройни животи, в които ти гореше, всеки автор на романи може само да се почувства нищожен, мъничък и късоглед. Дали ти изобщо беше френски писател? Говореше свободно четири езика, а владееше (по твоите думи) не по-малко от седем, написа направо на английски няколко книги и стотици репортажи, като често сам се превеждаше и в двете посоки. А дали, тогава, не беше гражданин на света? Ти яростно отхвърляше това название.

Ти трябваше да поемеш върху себе си греховете на всички хора.

Вече разкрих някои общи неща между Исус и теб… Всичко се получава сякаш ти, Ромен Гари, си решил да направиш и невъзможното, за да бъдеш втория Исус, но този път добрият, т. е. лошият, за да се чувстваме по-малко унизени при сравнението. Един Исус с видими пороци. Един Исус амбициозен, женкар, надувко, и сладкодумец, лаком за успех и награди. Един човечен Исус, не само защото страда и кърви, но и защото плюска и чука, радва се и върши предателства, тормози се, скубе си косите, причинява си болка, причинява болка и на другите, но не му пука, и накрая умира. Един Исус без баща и без рай, който окончателно е приел в себе си (т. е. в човека) и Бога, и Дявола, и чистото, и курвенското.

Нанси Хюстън, канадска писателка и музикантка, родена през 1953 г. в Калгари, Канада. Учи в университета "Сара Лоурънс" в Ню Йорк и в Париж. През седемдесетте години участва активно във феминистките движения. В университета във Венсен среща Цветан Тодоров, който става неин съпруг - той, избягал от Изтока, тя - избягала от Запада. Хюстън е известен и много успешен автор на романи, есета, сценарии за телевизионни и радиопредавания. Носител e на множество литературни награди. „Всеки живот заслужава нашите сълзи.“ - казва тя.