Моят живот (Кибеа)

Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист.

Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулптури и ювелирни творби, за любов, дуели, гуляи, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречквания с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти.

Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява себе си с ореола на анй-добрия, дори "единствения", описвайки шеметната одисея на своя гений като художник.

Повече от столетие са държали ръкописа на челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред.

♦  ♦  ♦

Бенвенуто Челини е скулптор, златар и писател, един от най-видните представители на маниеризма от епохата на Ренесанса.

Роден във Флоренция през 1500 г., като дете  учи музика, но е привлечен от златарството и започва да усвоява този занаят при местен златар в родния си град. Заминава за Рим през 1523 г. и остава там до 1540 г., през който период работи за папа Климент VІІ и за неговия приемник папа Павел ІІІ Фарнезе.

През 1527 г. по време на обсадата на Рим от войските на Карл V, той командва отбраната на Ангелската крепост, в която през 1537 г. е затворен, след като изпада в немилост, и откъдето се опитва да избява. През 1540 г. се отправя за Франция и работи за френския крал Франсоа І като златар и скулптор - извайва статуя на Юпитер и Нимфата на Фонтенбло, която се пази в Лувъра.

От френския период на художника е останала една от малкото достигнали до нас творби, показателни за златарското изкуство на Челини - т.н. „Солница на Франсоа І“, която днес се пази в Музея за изобразителни изкуства във Виена.

През 1545 г. се връща във Флоренция и работи за флорентинския херцог Козимо І. Той му поръчва да извае статуя на Персей, която и днес краси лоджията на Ланци в родния му град.

Освен със скулптурите, златарските произведения и двата си трактата - „За златарството“ и „За скулптурата“, Челини остава в историята на изкуството и литературата преди всичко със знаменитата си автобиография - не само жив и колоритен портрет на своя автор, но и най-завладяващия разказ за страстите, амбициите и търсенията на духа от ренесансовата епоха.