Мястото, или сказание за Иракли

„Мястото“ е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла.

~ Йордан Велчев

Книжище – така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов „Мѣстото, или Сказание за Иракли“. Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да откъснеш очи от него. 

Димитър Б. Димов не пише като другите, но не пише и като себе си – той пише като Литературата, като истинската Литература. Tой ни остави завършена само тази своя книга, но пък каква книга – не книга, КНИЖИЩЕ! И я прочетете, за да разберете не само как се пише, но и за да осъзнаете колко висока, колко тежаща отговорност е писането, доброто писане.  

~ Митко Новков

Мъртвите сами избират своите издатели. Почувствах го, когато зачетох романа „Мястото, или сказание за Иракли“ на Димитър Б. Димов. Бях прочела едва една трета от романа, когато реших, че ще го издам. Няма две мнения – това е един чудовищен романист, към който ме поведе неговият първи издател – приятелката ми Малина Томова, в чийто издателски вкус безпрекословно вярвам. „Мястото“ ме покори и промени завинаги.

~ Божана Апостолова 

‌