Милчо Левиев. Артистът не е самотен остров

‌Темата на книгата е Милчо Левиев. Всъщност не е само тема, а лайтмотив. Основен герой. В музиката лайтмотивът е централната идея, обединяваща тематично построение. В книгата на Гаджев личността и делото на Милчо Левиев обединяват цялата многоцветна и богата на информация конструкция. За конструкцията на книгата  можем да направим паралел с музикалната конструкция на „кончерто гроссо“ (concerto grosso) – шест части, които могат да се четат отделно, но винаги в рамките на цялото. Различно е излъчването на частите и това е следствие от компресираната информация за политика, музика, обществени нагласи, „неизбежната“ Държавна сигурност и множеството любопитни личности. И тази пъстра и динамична картина се обединява от лайтмотива – Милчо Левиев.

Владимир Гаджев (р. 1944 г.) е музикален критик, писател и лектор в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, София. Автор е на книгите „Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света“ („Conemann“ и „Кибеа“, 2000), „A Love Supreme/Веселин Николов и неговите „Бели, зелени и червени“ (Изд. ателие „Аб“, 2004), „Now's the Time/Джазът в България и българите в джаза“ („Изток-Запад“, 2010), „Когато Западът среща Изтока/От фолк към етноджаз и уърлд мюзик“ („Изток-Запад“, 2012), „Преследващият звуци“ („Изток-Запад“, 2012), „Щрихи към портрета на Никола Гюзелев“ („Стефан Добрев“, 2016). През 2018 г. във Великобритания излезе сборникът „The History of European Jazz/The Music, Musicians and Audience in Context“ (Equinox/Europe Jazz Network, 2018), в който разделът за България е написан от Владимир Гаджев.