Междупанелни войни

Ние от Ozone.bg сме горди да представим новата книга на Никола Крумов, автор на една от най-продаваните родни книги за миналата година „Дневник от панелните блокове“.

„Междупанелни войни“ започнаха. Ето какво споделя проф. А. Бухалов за това уникално по своята същност събитие:
 

„След всички доказателства за ползите от първия сборник на Никола Крумов и като негов най-голям почитател, съм убеден, че втората му книга с разкази „Междупанелни войни“, ще даде нов тласък в еволюцията на човечеството. Ще спомогне за пълното логично обяснение на женското настроение, котешката критическа възраст и мъжката потентност в полувремето на мач от висшата лига.

Днес, когато разбрах, че вкъщи вече е пристигнал сборника на Никола Крумов. Импулсивно хукнах към дома. С трепет отворих входната врата и не останах разочарован. В средата на хола беше разтворена книгата, прочетена вече до средата, а около нея в транс, заедно с жена ми, разголени и усмихнати, бяха всичките ѝ приятелки, три съседки, секретарката и стажантките от института и една маймунка от лабораторията.

Благодаря ти, Никола Крумов за цялата житейска мъдрост и настроение, което ми осигуряваш.“

А този кратък откъс, ще ви подготви психически и физически, какво да очаквате:

Сватба
 

Нора съм. С моя Кольо ще ходим на сватба. Притеснена съм от изцепките му и въпреки че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани:

-          Не се напивай като глиган.

-          Не целувай булката с език – няма такъв обичай.

-          Не танцувай казачок с бабата на свекъра.

-          Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата...

-          Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад... ваща макя збръканаааааааа...”

-          Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”.

-          Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш.

-          Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме.

-          Не се събличай гол до кръста – редица видове мечки имат по-малко козина от теб.

-          Не говори на диалект – хората не са длъжни да знаят езика на твоето село.

-          Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца... също и в чашата му.

-          Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията.

-          Недей да пускаш сигнална ракета... сред сватбарите... в асансьора.

-         Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото.

-          Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете.

-         Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната – не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите – не си в седми клас.

-          Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти.

Идва денят на сватбата. Изнервена съм. Кольо е по комшиите за дрехи . Връща се. Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи... не може да бъде... Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест. Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам... ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него...

В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт... Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?” Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!” Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така... нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. ”Сигурна ли си?” „Да, прави каквото ти е на сърце. Обичам те!” „И аз те обичам, красиво влечуго!” Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад... ваща макя шашувааааа...”

Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.” Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ѝ сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ѝ в циментовия под, падайки с гръм върху нея. Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява.

Кольо и другарите му шашкъни продължават с идиотщините – танци, туист, замеряне с торта, надпиване, надиграване... Шоуто е впечатляващо – залата кънти от веселба. Сетне моят прави редовния си номер – води ме при непознатите гости, представя ме за сестра си и пита невинните хора дали одобряват това, че се сношаваме..