Маскировка

Издателство „Факел Експрес“ започва своя опит за бягство към Бога на времето с новата си поредица „Руска тройка“.

Първата спирка в това вълнуващо пътуване е „Маскировка“, събрала три шеметни фантасмагории на ненадминатия маратонец, гения на смеха и уличния език Юз Алешковски: „Николай Николаевич“,  „Маскировка“ и „Малък затворнически роман“. 

Обявен преди повече от три десетилетия за "литературен паметник" и обиколил половината земно кълбо, през 2014-та романът „Николай Николаевич“ се появява в нов, изцяло пренаписан и раширен вариант. За мнозина тази творба е централната в творчеството на Алешковски. Сега тя е пренаписана и като изключим героите и сюжета, представлява съвършено ново произведение. В този свой ”минироман“ Алешковски за пръв път представя на читателите си своя неподражаем монологичен начин на повествование и мислене, своя стил, метод, житейска философия – и един от най-скъпите на сърцето му герои. Монологът-изповед на бившия джебчия Николай Николаевич грабва читателя още от първите фрази и го засмуква в стихията на словото – стихия не само в политически, но и в методологически и дори метафизически смисъл.

Точно езикът, както писа навремето Бродски, е не инструментът, а главният герой в прозата на Алешковски. Живият, новаторски, невероятно богат и освободен от всякаква нормативна лексика език. „Николай Николаевич“ е първото от произведенията на Самиздата, раздрусали основите на социалистическия реализъм, един от онези нецензурни и неподлежащи на цензура жалони в литературата на съветския ”период на застоя“. В разширения си вариант романът на Алешковски в още по-голяма степен е събирателен образ на трезво мислещия, непокварен докрай от безкрайните съветски екзистенциални дрънканици обикновен човек, на руския юнак, който все пак успява да се измъкне на брега на нормалното съществуване – далече от колективното безумие...

Второто произведение, „Маскировка“ (дало името на сборника), е най-пророческото произведение на Алешковски. Роман-метафора не само на зловещата криеница с живота, която бяхме изнудвани да играем до смърт през годините на вездесъщата народна власт, но и на човешкото битие изобщо. Тук мизерната съветска действителност на една шеста от земната суша се оказва маскировка, скриваща истинския унил живот: „Щом прелети американски спътник над Старопорохов, веднага пред нашите магазини се строяват опашки уж че дават месо, масло и колбаси, автобусите се търкалят по трапищата, пионерчетата маршируват, пеят песнички за вечно живия Илич, грузинците продават карамфили, курветините тичат някъде за кожуси, в парковете – побоища, в баните се парят, театри, разбира се, танци-манци – с две думи, видимостта на живота се запушва, маскировка, братко, маскировка!...“

В края ви последния за момента текст на Юз Алешковски, трагическият „Малък затворнически роман“, определен от автора като „пореден празник на сталинщината, която не е нищо повече освен продукт на колективното несъзнавано на трудещите се маси“. В него великия сатирк описва събитията в Москва по време на сталинските репресии и отчасти доразвива колизиите на „Николай Николаевич“. Главният герой е арестуван биолог генетик с дворянски произход, жертва на интригите на академик Лисенко срещу ”вайсманистите и морганистите“. В затвора героят с многозначителното фамилно име Доброво започва рискована игра с офицерите от НКВД. Както винаги разказът на Алешковски върви по ръба на фарса: героят тайно от всички е работил върху генетичното създаване на човешки двойник, тоест върху клонирането, проблем, който няма как да не заинтересува властите, особено в навечерието на Втората световна война, а властващите – лично.

И през трите фантасмагории шества победоносно любимият на писателя някогашен джебчия Николай Николаевич. Ту в качеството си на спермодарител в името на Науката и Любовта, ту под прикритието на маскировчик осми разряд със специалност "алкохолизъм" на работа в подземен военен завод, ту на изтезаван в смъртоносните лаборатории на Държавна сигурност учен биолог, проникнал в тайната на клонирането в навечерието на Втората световна война...