Машенка

"Машенка", дебютният роман на Набоков, който сега за първи път излиза на български, е издаден през 1926 г. под псевдонима В. Сирин и екранизиран във Великобритания през 1987 г. от режисьора Джон Голдшмит.

Двайсетте години на XX век. Пансион в Берлин, където неколцина руски емигранти пребивават в сянката на миналото, с бледа надежда за едно неизвестно бъдеще и с тъга и копнеж по прокудилата ги Русия. Ненадейно съдбата поднася скъп дар на потъналия в призрачното ежедневие Лев Глебович Ганин. В снимката на жената на своя съсед, която пристига след броени дни, той съзира лика на първата си любов. В съзнанието му оживяват някогашните сърдечни трепети на фона на идилични картини на родната земя и покълва увереност, че е възможно сияйните дни да се върнат. Ала само за да осъзнае съвсем скоро с болка и горчивина, че онова „там и тогава“ може да съществува единствено в топлите обятия на спомена.

"Машенка" е изящно изваян носталгичен портрет на изгнаничеството и на любовта в двете й най-силни и ярки проявления - към избраницата на сърцето и към родината.‌

♦  ♦  ♦

Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.

Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват "Покана за екзекуция", "Машенка", "Защита Лужин" от написаните на руски език, а от създадените на английски - "Лолита", "Знак за незаконороденост", "Пнин" и мемоарната книга "Памет, говори" (позната на български като "Други брегове"). Превежда на английски език "Евгений Онегин" и "Герой на нашето време". През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария. Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г., на 78-годишна възраст, в Лозана.