Мъртвата пеперуда

Издателство „Ерго“ представя в поредицата „Нова българска проза“ новата книга на Майя Динева, за която Митко Новков казва:

„Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и правда. В това е една от поезиите на човешкото – да вярва, макар всичко да го подтиква към обратното. Да вярва въпреки всичко...“

Татко ми е орхидея,
майка ми е пеперуда.
Хубава съм като нея,
като него аз съм луда.

Не помня кога започнах да сънувам орхидеите. Сигурно когато и хората-русалки. В техния свят, дълбинен и син, тези цветя цъфтяха ослепително. Особено когато слънчев лъч или слънчев изгрев проникнеше до незнайните, бистри, дълбоки води.

Татко ми е орхидея... Цветовете им приличаха на личица, личица на гномчета, на джуджета, цветни личица. Майка ми е пеперуда... а когато умираха, когато увяхваха, тези личица летяха бавно и неусетно, невидимо, неутешимо като... мъртви пеперуди.

Откъде знам тази песен?

Хубава съм като нея.
Като него аз съм луда.

От книгата

♦ ♦ ♦

Майя Динева работи като редактор-драматург в редакция Радиотеатър, програма „Христо Ботев“ на БНР. Има записани и излъчени радиопиеси и документални радиопиеси, сценарист е на около стотина документални филма по БНТ в поредицата „Човешка комедия“. Автор е на книгата „Часът на вещицата“ (2006) - един почти автобиографичен роман, две новели - „Кошмарът“ и „Убийцата“, и романа „Пътища“ (2007).