Мария на сутринта

Още като младеж, през 90-те, Евгени не може спокойно да изживее връзката си с любимата Мария. Потискан от авторитарната майка, той отглежда в себе си мъжката нерешителност. Същевременно този мъж се показва достатъчно своенравен да търси други задкулисни пътища, за да вземе реванш спрямо матриархата. Като студент бърза да се обвърже, да направи дете... Така постига нещо сам, преобръща правилата на майката. Бракът му върви, докато един ден той не сеща сериозна празнота. Буди се нощем, за да разбере, че не е изживял най-същественото, онова от юношеското време. Че изобщо не е живял. Тъкмо тази негова липса, неизживяното, го карат да се страхува от средната възраст, да се сравнява често с вече поизрасналия си син, да заявява в мислите си, че той, поколението на прехода, е извървял трудния път, за да достави благата пред младото поколение наготово.

Появата на Мария го кара да си даде сметка, че животът му е спрял, сърцето му никога не е туптяло, както на седемнадесет. Макар и взел реванш спрямо майка си, той всъщност само е сменил едните ограничения с други.

И понеже Евгени не успява да се отърси от своята нерешителност, той остава избора в ръцете на Мария. Един от най-силните моменти в книгата е тъкмо нейният избор. Тя, момичето, набедено за лека жена, което се завръща след двадесет години, вече не така чиста, по-разкрепостена от всякога, изпълнила проклятието на майка му да бъде нещастна в срамното си великолепие, тя, Мария трябва да реши на сутринта дали да сложи край на брака му.

Един роман под мотото на френския шансон – „Ще отидем там, където и когато пожелаеш, ще се обичаме и още, дори когато любовта умре“.
 

♦  ♦  ♦

Роден съм в Стара Загора, завърших езиковата гимназия „Ромен Ролан“ с френски език, а след това и филология в Софийския университет. През 2017 г. имах възможността да разработя мой стар разказ, който се превърна в романа „Момчета на стоп“, книга за израстването на юношата посредством неволните криминални приключения по пътя към морето. Залагам на идеята, че доброто момче не винаги е достатъчно силно, за да се справи със заплахата, което го прави много истинско и близко до нормалните човешки реакции. Всяка глава държи в напрежение. Същата година издателство „Фондация Буквите“ ме мотивира да работя активно върху късата проза. Така се родиха серия разкази, включени в Алманах Проза 2017 и 2018 г. към издателството, едни докосващи, човешки истории за болката, надеждата и състраданието. Най-успешният разказ от този период остава „Рисунки за обед“, по действителния случай за възрастната продавачка на рисунки. Той събуди адмирации, сълзи и съчувствие в социалните мрежи.

Пролетта на 2018 г. ме класира в конкурса „Съвременен любовен роман“ към издателството, с „Мария на сутринта“, роман със старозагорски сюжет за търсенето на голямата любов, за разминаването в брака и разликите между младежта през 90-те и тази в наши дни. Обездушените герои са в търсене на малко човечност в морето от любовен егоизъм. През 2019 г. издадох „Предизвестие за Ловеч“, първа книга от дуологията „Лагер на смъртта“, роман, който разказва съдбите и политическите факти на няколко лагеристи. В продължение на три години работех по документални книги, интервюта, видео-материали, срещнах се с очевидци и симпатизанти, тази дейност разви допълнително перото ми и задълбочи изграждането на образите. През 2020 г. излиза продължението „Ад Ловешки“.