Мама Леоне

Първият цикъл от разкази в книгата, "Когато се родих, в коридора на родилното залая куче", здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования.
В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта...

Героите на втория цикъл, "В този ден завърши историята на едно детство", са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите (“хора, които правят всичко на чужд език”), завърналите се по въздуха или в спомените.

Малко умирам от тъга, а малко от смях е един от най-точните отзиви за първата половина на "Мама Леоне", намерен във форум онлайн.

Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. 

"Мама Леоне" е книга за загубата, както и за безнадеждния и красив опит загубеното да бъде възстановено... Йергович избягва всяка помпозност, като троши детството на героя си на цветни чирепи, всеки от които носи мъничко отражение от своя източник.
Three Percent

Неподражаем урок за това, как може да се говори за Големите неща, без те ни най-малко да прозвучат изтъркано... "Мама Леоне" не е захаросан разказ за “доброто старо време”, лично и колективно, а минорна реконструкция на един несъвършен, но неповторим, свиден и роден Изгубен свят.
Vreme

Книгата включва предговор от автора, специално за българското издание - "Краткият разказ, жанр от купето на влака” и излиза в поредицата "Кратки разкази завинаги".

Преводът е дело на Русанка Ляпова