Мъжът, който търсеше сянката си (Милениум 5)

В "Мъжът, който търсеше сянката си" Лисбет Саландер отново е в центъра на събитията и отново се сблъсква със смъртни врагове,
а Микаел Блумквист отново е по следите на престъпна група

Организацията, наречена Регистър на изследванията на генетиката и околната среда, официално изучава връзката между наследствеността и влиянието на средата, а на практика експериментира с близнаци, поверени на различни по социален статус семейства.

Точно там Лисбет ще открие мистерията на своето детство. (И най-после ще разберем защо си е татуирала дракон.) Пак там ще срещнем и Даниел и Лео, двама талантливи музиканти, всеки от които има чувството, че живее половин живот, и всеки от които бива унижаван заради своя произход.

Някои от персонажите в романа биват подложени на жестоки изтезания, други изгубват живота си - Лисбет, Даниел и Лео обаче не се предават, а Блумквист ги подкрепя с цялата сила на своя талант и почтеност.

По напрегнатия си сюжет, по умението на автора да заплита сложна интрига и да ни поднася решението на загадките на малки дози, за да държи интереса ни буден, по отчетливо присъстващия социален фон с проявите на расизъм, ислямизъм, корупция и жестока престъпност "Мъжът, който търсеше сянката си" определено не отстъпва на нито един от предишните четири романа.

Все още не е известно заглавието на "Милениум 6" (2019).

♦ ♦ ♦

Давид Лагеркранс (р. 1962 г.) е шведски журналист и писател, автор на десетина романа. Придобива известност с биографичната си книга за шведския футболист от босненско-хърватски произход Златан Ибрахимович.

Романът "Онова, което не ме убива" е продължение на трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон, но без да е базиран на бележките на покойния писател. Излиза през август 2015 г. и е вече преведен на 38 езика, като първото издание само в САЩ е от 500 000 екземпляра.