Пълно описание на продукта
“Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои.”
Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос.
“И пак се чува как земята зрее...”
Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори.
“Само се пусни от всичко.
Отпусни се. Остави
имената за наричане,
името си забрави...”
Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна компания, на въображаем приятел, на пеленаче или старец.
“Човек се отчайва, озъбен и малък,
търпи и изтрайва без риза, без залък,
затваря очи и изписва си вежди,
ръмжи и мълчи и засажда надежди...”
Да се чете веднъж, два, десет пъти.
“Всички сенки имат двойно дъно...”
В знак на приятелство или несъгласие, в разрез, всъщност, впрочем, вредом.
“Лястовиците са нервни котви,
напосоки хвърлени в небето...”
Поезията на Мария Донева е чудесен акомпанимент за всички дишащи и чакащи моменти в живота, но не защото музиката ѝ е монотонна или лесна, а защото е талантлива, почтена, човечна, храбро възторжена, триумфално уязвима (“живо ли е – ще кърви”); защото в нея тъгата е способна да издиша всичкия си мрак и да се превърне в радост (“една наивна топла топка перушина”), но дори да не го направи, любовта непременно идва.
“Ти разбираш за какво говоря.
Затова споделям само с тебе.”
Нева Мичева
Всички характеристики
| Категории | Книги и учебници Книги Поезия и пиеси |
|---|---|
| Автор | Мария Донева |
| Издателство | Жанет 45 |
| Година | 2016 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 66 |
| Вид продукт | Стихосбирки |
| Жанрове | Съвременна поезия |
|---|---|
| Националност | Българска |
| Размер на продукта | 12 x 21 x 0.5 cm |
| Баркод | 9786191862849 |
| ISBN | 9786191862849 |
| Размер на опаковката | 12 x 21 x 0.5 cm |
| Тегло | 0.115 kg |
