Любовта единствена

Госпожица Д’Албрехт е петнайсетгодишна, господин Дьо Рамон няма възраст. Двамата се събират и разделят, и обичат, и мразят, и изживяват съвършената любов, преди той да я напусне завинаги, а тя да изгуби детето си и да се отдаде на самотно и аскетично съществуване.

Лоранс Плазне разказва странната и покъртителна любовна история между благородната девойка и нейния учител с дълбок усет за тънкия психологически детайл, обръщайки се към най-неизследваните страни на най-романтичното човешко чувство. А изчистеният ѝ, едновременно поетичен и точен език, сравняван с езика на Мадам Дьо Лафайет, е без еквивалент в съвременната европейска литература.

Романът „Любовта единствена” е веднага забелязан, високо оценен и удостоен с наградата „Шарл Омон” на Френската фондация (2005), а през 2012 г. получава и Наградата за литература на Европейския съюз (2012). 

Преводът е дело на Галина Меламед.

♦  ♦  ♦

Френската писателка Лоранс Плазне (родена 1968 г.) пише от дете, но дълго време не смята, че написаното от нея си заслужава да бъде публикувано – до2005 г., когато се решава да издаде първия си роман, „Любовта единствена”. Лоранс Плазне е преподавател по френска литература в Сорбоната, член на френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и на френския Университетски институт. Притежава множество научни титли: магистър по класическа литература, доктор по литература, доцент, а специалността й е френската литература между 1550 и 1700 г. Някъде в този период пламва красивата и драматична любов между героите на „Любовта единствена” – госпожица Д’Албрехт и господин Дьо Рамон. 
Плазне е автор и на „Раната и жаждата” (2009) и „Диспропорцията на човека” (2010).