Любовниците на властта. Хроника на скандалните изневери

Властта е нещо магнетично и желано. Тя носи привилегии, облаги, а много често и самозабрава. Издигнали се до върха на държавното управление, „богоизбраните” често отприщват бента на своите тайни пороци, страсти и влечения. Които всъщност не са нищо повече от обикновени човешки слабости, така характерни и за всички останали „простосмъртни”.

Най-разпространената и уж най-безобидна слабост на държавните мъже е към жените. Властта и силата, които тя дава, несъмнено привличат и самите дами. За много от тях една връзка със силния на деня е въпрос на слава, престиж и не на последно място, разбира се, на материални облаги. За самите властници извънбрачните връзки също са знак за сила, власт и мъжественост. Чрез тях те показват, че са могъщи и недосегаеми и че могат да си позволят неща, недостъпни за плебеите.

В Съветския съюз и останалите комунистически страни на теория е наложен един строг морал, който забранява извънбрачните връзки. Семейството е основната клетка на здравото социалистическо общество, тръбят лидерите на новата идеология и заклеймяват всяка интимна връзка и близост извън него. Разводът е нещо нежелано, а изневярата и прелюбодействието са абсолютно несъвместими с новия комунистически морал. Греховете, които така страстно и патетично заклеймяват от ораторската трибуна, обаче се оказват най-сладки за партийните другари от върховете на властта. И това като че ли важи най-силно за съветските вождове от Кремъл. Докато съпругата му скучае в Кремъл, Йосиф Сталин се забавлява с певици и балерини от Болшой театър във вилата си в Кунцево. Дори и престарелият формален държавен глава Калинин не пропуска да сложи на коленете си някоя крехка лолитка, без да се страхува, че за това може да му бъде потърсена наказателна отговорност. И как иначе? Кой ще му я потърси, когато онези, които са призвани да пазят устоите на новия морал, са най-силно потънали в грехове, прелюбодеяния и разврат. Оргиите на шефовете на органите на реда са като взети от Содом и Гомор: разврат, порнография, жестокост и бруталност. За сексуалните „подвизи” на Ягода, Ежов и Берия, за отвлечените, изнасилени и след това убити от тях девойки и днес още се носят страховити легенди. Но те просто следват „светлия пример” на „боговете” от Кремъл”.

Кръшкането и изневерите, разбира се, не са запазена марка само на комунистическите диктатори. Дори и в родината на демокрацията – САЩ, президентите често се изкушават и използват положението си за задоволяване на плътските си потребности. За „тайната” любовна връзка на Джон Кенеди с Мерилин Монро знае цяла Америка, начело със съпругата му. САЩ едва не „отсече” главата си, в лицето на Бил Клинтън, след аферата със стажантката Моника Люински. Той излезе невредим от импийчмънта, но пък политическата му кариера отиде завинаги по дяволите. В Италия бившият премиер Силвио Берлускони пък изобщо не се и опитва да скрие любовните си похождения. Той съвсем открито устройва своите „бунга бунга” нощи във вилата си и дори се заканва, че ще ги превърне в национално забавление за цяла Италия. Страстните похождения му изиграват лоша шега – налага се да застане пред съда по обвинения в секс с непълнолетна.

За българската политическа действителност след Освобождението също има какво да се каже. Начело на страната застават чужденци, идващи от Европа, където изневерите в царските дворове са нещо почти задължително. И докато мъжете у нас, попаднали в управленския елит, все още като че ли не могат да се отърсят от оковите на пуританските традиции, то съпругите им се справят доста по-чевръсто и умело. Те бързо разбират силата на своята екзотична красота и невинност и оплитат умовете, сърцата и кесиите на величествата и чуждите посланици. Резултатът от това са първите дуели по европейски образец, появили се съвсем скоро в новоосвободена България. След 9 септември 1944 г. ситуацията у нас не се променя особено. Партийните величия заклеймяват извънбрачните връзки и прелюбодеяния, а в същото време на поразия правят секс със секретарките си през обедната почивка на заключена врата под благосклонния поглед на другаря Ленин от стената. И в това няма нищо нередно. Самият Ленин също не е бил от най-праволинейните що се отнася до въпросите на секса. Само дето дребничкият Улянов не се е интересувал от секретарките си, а от едрите и мускулести мъжкари около себе си. За това кой е топлил леглото на съветския Вожд, както и за още десетки неизвестни и малко известни досега подробности и пикантни случки, извадени изпод чаршафите на диктаторите, можете да прочете в настоящата книга.