Лудият от площад „Свобода“

„Шедьовър на съвременната литература на ужаса, тревогата и провала.
Тези разкази бълват презрение към “цивилизования”, “елегантен” западен свят. Незабравима книга.“
Il fatto quotidiano

В „Лудият от площад „Свобода“, прозаичен дебют на живеещия във Финландия иракчанин Хасан Бласим, има точно толкова лудост и свобода, колкото една реална трагедия да се превърне в завладяваща литература.

„В училище в час по рисуване ни караха да рисуваме танкове и войници, които стрелят по Хомейни и брадата му. И не ни преподаваха имената на цветята, които цъфтяха из града. Диви цветя с всякакви форми и багри. Учителката по математика ни налагаше с колана си. А баща ми системно и по най-идиотски причини упражняваше насилие върху майка ми. Присъствахме на публични екзекуции... Имаше една прашна площадка близо до квартала, в който живеехме. Там играехме на футбол. На същата площадка екзекутираха пред очите на всички дезертьорите и партизаните от кюрдската съпротива. И за назидание оставяха коловете, на които са били завързани обречените на смърт. Ние, децата, ги ползвахме за врати на футболното си игрище.“ – разказва за детството си Бласим

Разказите в сборника са прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите, за чудовищата, родени от съня на разума, за измислиците, в които човек намира спасение или се изгубва окончателно. Уж далечни неща, с които се храни главно вестникарската хроника, а окото машинално прескача в новините... с тази разлика, че тук те са дадени триизмерно и отвътре, без подслаждане, но и без самосъжаление.

„В Ирак казваме, че всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите, а населението ни e близо 30 милиона...“ – тази книга съдържа дванайсет от най-мрачните, но и най-пламенните иракски истории.

Сборникът излиза най-напред в превод на английски (2009) и получава щедри отзиви: „...вероятно най-добрият жив автор на художествена литература на арабски... Писането му е стегнато, интелигентно, насъщно във всяка дума...“ – според Гардиън. Следва финландски, италиански, полски превод. Оригиналът, в съкратен вид, е публикуван за първи път едва през 2012 г. в Ливан, но скоро е забранен в арабските страни. През 2013 г. Бласим печели литературния приз на град Тампере, където живее. Американската версия на книгата – The Corpse Exhibition е обявена от Publishers Weekly за една от десетте най-добри книги, издадени на английски през 2014-а.  

Преводът от арабски е дело на Мая Ценова.

„Бласим използва познати ситуации – вземане на заложници, самоубийствени атентати и бягства зад граница, – но засилва ежедневния ужас в тях до почти готически измерения. Върколак изскача от камион с нелегални мигранти; войник, попаднал в капана на заключена стая, изяжда мъртвата си любима. „Светът е много чуплив, плашещ и безчовечен – пише. – Трябва му само лек трус, за да покаже своята бруталност и първобитните си зъби...“
The Independent  

„Понякога това, което четем, заприличва на провокация, на насилие заради самото насилие... но как иначе да опишеш правдиво Ирак?
Бласим е писател на крайностите, но толкова вещ разказвач, че си струва да му позволим да ни изуми или отврати.“
The National  

„Днес Бласим е толкова смущаващ за арабската литературна традиция, колкото навремето Джойс е бил за западната.“
The Guardian    

„Ирак влезе в полезрението ни чрез войната, която измести вълшебните килимчета и джиновете от народните приказки.
В този смайващо силен сборник Бласим руши всички клишета относно родината си и последиците от диктатурата, войната и окупацията. Брутални, вулгарни истории, пълни с въображение и безотказно завладяващи.“
Publishers Weekly

♦  ♦  ♦  

Хасан Бласим (1973) е режисьор и писател от Ирак, който черпи голяма част от вдъхновението си от киното и често има чувството, че историите, които пише, са „просто отложени филмови сценарии“. Ражда се в шиитско семейство в Багдад, но с деветте си братя и сестри отраства в Киркук. Като тийнейджър пише поезия и съставя кръстословици за местен вестник, по-късно следва киноизкуство в Багдад. През 1998 г., заради неприятности с баасисткия режим на Саддам, се премества в Сюлеймания (Кюрдистан). Оттам, след мъчителен преход през държави и обстоятелства от 2000 до 2004 г., мигрира във Финландия. Първите си разкази публикува онлайн.