Лято по френски

"Лято по френски" е най-новото заглавие, което заема мястото си в поредицата Красноглед на издателство Изток-Запад.

Историята на София Наш ще ви телепортира към Страната на баските и е най-добрата компания за чаша чай и топло одеяло.

 

"Значи, от мен се очакваше да измисля истинско решение за дядо ми, да се оправя с финансите и местните, които до един бяха протегнали просешката ръце, да продам къща, която буквално се разпада и да подложа на психоанализа офицер от Британската армия, който вероятно има нулев интерес да му човъркат в главата. И всичко това - в рамките на месец и половина. След което ще мога да избягам с "Еспас Бизнес" и само още няколко пукнатини, украсили черупката ми."

Кейт Хамилтън се завръща в къщата от своето детство след дълги години, прекарани в Америка. Аристократичната стара вила, кацнала на скала над морето в Южна Франция, е пълна със спомени, но и с проблеми. Там я чака дядо ѝ, когото не е виждала от дълги години, и приятелката от детството. Къщата обаче се разпада, дядо ѝ стар ексцентрик, с когото е трудно да излезеш наглава, приятелката ѝ се е отдалечила от нея, а хората от селото я гледат с подозрение и враждебност.

Кейт е известен психотерапевт и знае как да насочи пациентите в правилната посока, но не е в състояние да вкара в ред собствения си живот. Разведена, с дъщеря, която дори не ѝ говори, Кейт смята, че животът ѝ е пълен провал. Когато се завръща във Франция, за да реши въпроса с наследството, не го прави, за да избяга от миналото, а просто за да смени обстановката и да се погрижи за дядо си. Или поне така си внушава. Не е подготвена обаче за проблемите, които я чакат там.

По молба на дядо си се съгласява да помогне на семеен приятел, който страда от посттравматичен стрес. Майор Едуард Соумс обаче се оказва труден пациент и нейно огледало - за да го измъкне от черупката му, трябва да свали собствените си маски. Лесно е да даваш съвети другиму, трудно е обаче да се изправиш срещу собствените си демони. Ще успее ли Кейт да развали проклятието, надвиснало над къщата и над живота ѝ? Има ли изкупление за допуснатите грешки и надежда за ново начало?

„Влюбих се в тази книга. София Наш е талантлив писател. Прозата ѝ е лирична, докосваща и неочаквана. С предстоящите читатели искам да споделя най-вече удоволствието, което ми доставиха героите и мястото на действие в романа.

Накратко – Кейт Хамилтън е повикана от майка си, за да продаде вилата на своя дядо в Южна Франция. В къщата, където е прекарвала летата си като дете, Кейт се сблъсква със спомени, ексцентрични хора, забулени семейни тайни и истински бедствия.

Ще се справи ли? Прочетете книгата и разберете сами.“

Goodreads

„Красиво написана. Смела. Мъдра. Духовна. Приключенска. Дълбока.“

„Тази книга ме отведе на романтична ваканция във Франция. Иска ми се да я препрочитам и да се връщам там поне на всеки шест месеца. Страхотно четиво!”

Amazon

♦  ♦  ♦

София Наш родена в Швейцария. Израства между Франция и САЩ, но казва, че сърцето ѝ принадлежи на Великобритания. Преди да се захване с отдавнашната си мечта да стане писател, София е работила като телевизионен продуцент за канал на Си Би Ес и е печелила награди, писала е речи за членове на Конгреса и е била изпълнителен директор на НПО. Романите ѝ са спечелили дванайсет национални награди, включително престижната RITA®, както и два слота в „Десетте най-добри романа на годината“ на „Бууклист“.

Коя е най-трудната част от това да бъдеш писател?

Отхвърлянето и критиката. Няма човек, който да е имунизиран срещу тях – всеки ги преживява, независимо дали е писател или не. Моят тренировъчен лагер беше телевизионното студио, където бруталната откровеност едновременно боли, и калява. Другата трудна част от писателското начинание е чакането. Пишеш с месеци, завършваш книгата и процесът спира да зависи от теб – редактиране, корица, реклама. Докато книгата стане факт, можеш да напишеш още някоя.

Коя е най-хубавата част от това да бъдеш писател?

Аз обичам процеса на създаване – извайването на отделните сцени и поправянето на други. Освен това лаптопът е моят офис и мога да го занеса навсякъде, където има контакт. Любимата ми част от писането обаче е, че никога няма да го овладея напълно. Винаги ще има нещо ново за научаване. Ключът е да предизвикваш себе си!